Author Archives: Ivan Lyutskanov

• LinkedIn
• Telegram

Въпроси около приемането на еврото в България

Договорът за влизане на България в Европейския съюз предвижда замяната на българския лев с общоевропейската валута евро, когато страната изпълни критериите за това. Приемането на еврото, очаквано през 2024, предизвиква различни притеснения относно последствията на този акт за икономиката.

Губи ли България независимостта си?

Във финансовата си политика всяка страна има два основни вида независимост – данъчна и парична. Данъчната се изразява в свободното определяне на различните данъчните ставки, а паричната – в свободата за влияние на обменния курс между собствената валута и други такива. България запазва данъчната си независимост при влизането си в Европейския съюз и приемането на еврото няма да промени това. Същевременно България вече се отказва от паричната си независимост през 1997, когато обвързва курса на лева с този на немската марка.

Ще поскъпне ли животът заради еврото?

Никой не би могъл да даде сигурна прогноза за бъдещето – както предвиждащите поскъпване, така и отричащите го. Същевременно има исторически данни от още няколко бивши социалистически страни, приели еврото, от които Словакия с 5,4 млн. население е най-сходна по размер с България. Словакия приема еврото на 1 януари 2009 и в краткосрочен план от 2008 до 2009 цените там се вдигат малко повече, отколкото в съседна Чехия – с 1,4% срещу 0,5% според Евростат. Същевременно поскъпването се изравнява още до 2010, а в дългосрочен план до 2022 общото поскъпване вече е само 38,6% в Словакия и 45,2% в Чехия. Случаи със спекула и злонамерено увеличаване на цените при превалутирането са престъпление и биха били преследвани от органите на реда. Гражданите също носят отговорност за докладването им.

Ако еврото е добро, защо Чехия, Полша и Унгария не го приемат?

Чехия, Полша и Унгария имат валути със свободен обменен курс, на който те могат да влияят, тоест да водят независима парична политика. Една от основните ползи е поддържането на изкуствено нисък курс за способстване на износа, изгоден в чужбина заради по-евтината местна валута. Рисковете се крият в по-високата инфлация, тоест поскъпване, като и трите държави са в челото на класацията за 2022 – на годишна база 15,3% в Унгария, 14,8% в Чехия и 13,2% в Полша при 12,1% в Словакия или средно 9,2% в ЕС. Макар собствената парична политика да помага на въпросните държави в икономическото им развитие, тя вече не присъства като възможност в България и сравнението е неуместно, тъй като левът има фиксиран курс. Настрана от няколкото европейските държави, засега неприели еврото, най-големите членове на ЕС като Германия, Франция и Италия го използват успешно още от 1998 насам.

Защо да не запазим лева без фиксиран курс?

Запазването на лева и отмяната на фиксирания му курс може да подпомогне българската икономика при внимателно управление. Същевременно то отключва и риск от хиперинфлация при невнимателно такова. По този начин инфлацията в България прехвърля 1000% на годишна база през 1997, практически обезценявайки лева и налагайки въвеждането на фиксиран курс. Докато механизмите за извличане на ползи от независима парична политика са налице, прилагането ѝ е въпрос на дългосрочно доверие в трайните способности на българската власт въпреки смени на правителства за десетилетия напред. Без такова доверие опитът е обречен.

Какво ще се промени, щом курсът на лева вече е вързан за еврото?

Приемането на еврото не би довело до никакви радикални промени в българската икономика – нито положителни, нито отрицателни. Очаква се все пак еврото да намали разходите за финансови транзакции и обмен на валута, както и в дългосрочен план да привлече малко повече туристи и инвеститори. Членството на България в еврозоната би засилило и контрола върху финансовата ѝ система, за да се избегнат рискове за други членки при криминално или безотговорно поведение. Доколкото договорът за членство в ЕС задължава България да приеме общата европейска валута, това е логична стъпка за евроинтеграцията на страната.

Трябва ли да има референдум за отлагане на приемането на еврото?

Референдумите помагат мнозинството да изяви мнението си, но трябва да са запазени за въпроси, по които повечето хора имат нужните познания за информиран избор. При увереност в компетенцията на населението, референдумът не би трябвало да е проблем. При съмнения за липса на нужните знания у масовия избирател обаче той може да даде поле за манипулации.

Файл за хартиен носител

Ако искате да използвате текста в удобен формат за разпечатване като конспект, листовка или онлайн четене – свалете долния файл.

• LinkedIn
• Telegram

Тролски тактики

Покрай образователния си канал Землевеж в социалните мрежи съм изчел много яростни коментари и съобщения, несъгласни с посланието на инфографиките ми. Макар обикновено да се придържам към суровите числа и фактологичните сведения, не се старая да съм безпристрастен спрямо различни псевдо-политически течения. Това ми навлича гнева на поддръжниците им и понякога публикациите дори се вземат на прицел от организирани групи, които ги наводняват с уж преобладаващото народно мнение. Едва ли всички тъй наречени тролове са платени. Много от тях искрено споделят и защитават позициите си, убеждавайки и случайни наблюдатели в правотата си.

Особено често данните се разминават с картината, рисувана от антиглобалистките проруски сили в България. Макар да не са хомогенна група, те набират сила през епидемията от COVID-19, обединявайки недоволните от мерките срещу нея, след това черпят от енергията на протестите против кабинета Борисов 3, а през 2022 печелят от руското нападение срещу Украйна, поляризиращо обществото в условията на ограничен достъп до независими новини. Те се изявяват и като противници на евроинтеграцията на България, чието значение остава неразбрано сред широки слоеве на обществото. Троловете, тоест користните онлайн активисти, са умели в мисията си да поставят под съмнение истината и да представят правдоподобно лъжата.

В следващите редове ще представя някои добри примери за качествено въвеждане на антиглобалистки, проруски мнения далеч отвъд клишето за неграмотен безсмислен спам.

Всяка страна във война ползва пропаганда.

Когато правилно се изтъква недостоверността на руските източници, ползвани във въпросните кръгове, троловете не отричат това трудно за оспорване заключение. Същевременно те обясняват, че всяка страна прибягва до пропаганда по време на война. Така те създават тъждество между руските и западните медии и подтикват наблюдателя да вярва еднакво малко и на двете. Макар действително никоя страна да не е имунизирана срещу пропаганда, аргументът удобно пренебрегва огромната качествена разлика между проруските и останалите източници. Давайки някои примери за „западни лъжи“, троловете ги представят като достатъчни, за да не се вярва на нищо „западно“.

Русия не е фашистка държава.

Когато се споменава потъпкването на човешките права и наличието на десетилетна еднолична власт в Русия, критиците ѝ често обобщават тамошната система с етикета „фашизъм“, който самата Русия охотно лепва на други държави. Троловете привличат вниманието върху термина и обясняват защо Русия не е фашистка държава, разказвайки за зараждането на фашизма в Италия на Мусолини. Там той започва с корпоративизъм (нещо като профсъюзи, включващи и собствениците на предприятия), ликвидиране на партийния плурализъм и яростен национализъм. Изтъква се, че в Русия не се наблюдава корпоративизъм, има висок брой партии, различни олигарси държат юздите, т.е. не се управлява еднолично, а всякакви не-руски народи са оставени да се развиват свободно. Разбира се, Русия през 2023 силно се отличава от Италия през 1923. Оборвайки термина „фашизъм“ като неточен, троловете отвличат вниманието от същността на обвиненията срещу руската държава и я представят просто като „нефашистка“ или най-много с авторитарна, но приемлива власт. Удобно се изпускат многото фактори като империализъм, цензура, култ към личността и прочие, по които руската власт наподобява фашизма.

Ходете в Северна Корея, щом не искате демокрация!

Договорът за членство на България в Европейския съюз предвижда преминаване към общата валута евро, към която левът вече има фиксиран курс. Замяната на лева с еврото се разглежда като мнимо предателство спрямо родината и подтиква партия „Възраждане“ към организирането на референдум по темата. Обосновката му е представена манипулативно, доколкото България още от 1997 г. с въвеждането на валутния борд няма парична независимост, която да загуби сега. Затова много хора се обявяват против провеждането на референдума и попадат под атаките на евроскептични коментатори в социалните мрежи. Те изобличават противниците на референдума като противници на демокрацията, тъй като уж не искат да се изпълни народната воля. С това те приравняват нежеланието за този конкретен референдум с принципно предпочитание за диктатура, давайки за пример един от най-мракобесните комунистически режими. Всъщност троловете пропускат, че провеждането на референдуми не е самоцел и изисква достатъчна компетентност сред населението по зададения въпрос.

Ваксините не предпазват от COVID19.

Кратък поглед над данните еднозначно доказва, че COVID19 е истинско заболяване и че одобрените ваксини рязко ограничават риска от него. Същевременно всеки учен би отбелязал, че ваксините не гарантират защита от разболяване, тъй като 100-процентова такава е невъзможна. Антиваксъри често споделят мними откровения от висшестоящи медицински лица или производители на ваксини, че „ваксините не предпазват“. Макар това твърдение да е вярно, тълкувано по определен начин, такива цитати са извадени извън контекст и пропускат начина, по който всъщност помагат ваксините. Докато те не обещават на никое лице, че със сигурност няма да се разболее, те неколкократно намаляват шанса заболяването да протече по опасен начин. Чисто статистически ваксините работят и, поставяйки ефективността им под съмнение, троловете с подвеждащи антиваксърски послания застрашават животи.

Не съм трол.

Добре проучени са организации, в които платени служители действат като тролове в социалните мрежи, възползвайки се от алгоритмите им и манипулирайки общественото мнение. Такива „фабрики за тролове“ има в Русия, но и в ред други страни. В България политически партии използват организирани тролове с разнородни цели, които се активизират около изборите. Разбира се, не всеки човек, пишещ редовно евроскептични, антиваксърски или проруски коментари, е платен трол. По всяка вероятност много хора искрено вярват в заключенията си и считат за свой дълг да просвещават останалите, като ги разпространяват. Логическата грешка, че нещо е вярно, защото никой не плаща на някого да го казва, изглежда прозрачна, но се оказва примамлива. Щом някой настоява на нещо, без да има интерес от него, значи може би е прав? В действителност убежденията не определят истинността на дадено твърдение. Критично мислене е нужно и при сблъсъци с доброволни ентусиасти в социалните мрежи.

В заключение бих добавил, че съмнението във всичко е от първостепенна важност. Социалните мрежи ни дават достъп до безбрежен набор мнения, които не са класифицирани по авторитет и достоверност. Това прехвърля на индивида отговорността да отсява и проверява тези мнения, без да се влияе от привидната им масовост. В миналото великите манипулатори са влагали върховни усилия да повторят една лъжа 1000 пъти, преди да стане истина. Днес това е възможно в рамките на минути… Затова човек трябва да е нащрек!

• LinkedIn
• Telegram

План Б за климата

Климатичните промени винаги са съпътствали историята на Земята още отпреди да я опитават хора. След хилядолетия на беззащитно съществуване с увеличаването на броя и мощта си Homo sapiens започва да влияе на климата с дейността си. Разбира се, това влияние е микроскопично в сравнение с Ледниковите епохи от близкото геологично минало или трансформацията на химичния състав на въздуха от далечното, но се проявява по-бързо. Макар и малки, предизвиканите от човека промени могат да доведат до големи трудности за неговия живот в някои местности с крехка екосистема. Затова повечето страни, вкл. тези в Европа, се опитват да намалят влиянието си върху климата.

Климатичните промени, за които е виновен човекът, зависят от отделянето на парникови газове в атмосферата. Това са главно въглероден двуокис и метан, които се изхвърлят от промишлеността, горенето на въглеводороди (напр. бензин) или от безбройните животни в селското стопанство. Допълнителна причина е обезлесяването и разрушаването на подводните хабитати, тъй като фотосинтезиращите организми иначе биха пречиствали въздуха донякъде. Парниковите газове задържат слънчевата топлина, която се отразява от земната повъхност, постепенно затопляйки атмосферата.

Европейският съюз си е поставил за цел да намали отделянето на парникови газове с 55% до 2030 г. и напълно да спре отделянето им до 2050 г. Докато средната световна температура вече се е увеличила с 1,2°С от началото на Индустриалната революция, изпълняването на тези цели би ограничило затоплянето до само 1,5°С. Борбата с парниковите газове зависи от изчезването на всички превозни средства и машини, работещи на въглеводороди – напр. повечето съвременни автомобили, кораби и самолети, както и електроцентралите, работещи на въглища, нефтени продукти или газ. Броят животни в хранителната промишленост ще трябва силно да се намали, възпрепятствайки честата употреба на месо, тъй като храносмилането им отделя големи количества метан. Разработката на нови технологии за улавяне на парниковите газове преди да са навлезли в атмосферата или след това може да реши част от проблема. Накратко – почти всичко в съвременния живот трябва рязко и скоро да се промени.

Глобалното затопляне може да доведе и вече води до горещи вълни (които предизвикват пожари), разтапяне на полярните ледници (което би покачило морското равнище), пресъхване на реки и езера в някои региони (което би довело до срив на водоснабдяването и земеделието там) и екстремни климатични явления (които носят разрушения и наводнения). Много живи организми, вкл. използвани от човека, ще изчезнат от естествената си среда, а други ще се появят на нови места. Покачването на морското равнище и пресъхването на някои водоеми ще доведе до масова миграция към други части на света, вероятно съврзана с насилие и глад. Горещите вълни и бурите ще доведат до сезонни скокове в смъртните случаи и унищожаване на частна собственост и жизненоважна инфраструктура. Още ред свързани причини и следствия са добре проучени последствия от създаващата се ситуация.

Макар ефектите на климатичните промени за природата и обществото да са добре известни, засега няма изгледи постигането на климатичните цели да се случи в поставените срокове. Скорошно проучване от Enel показва, че с досегашното темпо Европа ще постигне поставените си за 2030 цели едва през 2051 г. Преди няколко години The Climate Action Tracker определя, че със сегашните политики до 2100 г. средната световна температура ще се е увеличила с 3,7°С – много над поставените цели и с катастрофални последици. С оглед на скорошните инициативи тази прогноза се променя на около 3°С – все пак катастрофален резултат. През последното десетилетие употребата на нефтени продукти се увеличава с развитието на нови пазари, като увечиличение се очаква и в следващите години, а нови централи на въглища продължават да бъдат строени.

Докато някои страни постепенно преминават към възобновяеми енергийни източници, макар и твърде бавно, други тепърва започват пътя си на изгряващи индустриални сили. Освен това климатичните промени са в резултат на изхвърляните парникови газове през целия период от 18. век насам. Европа и САЩ са отговорни за около половината от общото им количество за времето досега, като днешното им благосъстояние се дължи до голяма степен на усилената употреба на евтини и замърсяващи изкопаеми горива. Забрана за използването им спрямо тепърва развиващи се икономики ги поставя в несправедливо положение и вероятно не може да се приложи. Макар нови технологии и закони да могат да ускорят „зеления преход“ в Европа, нови индустриални държави в Африка или Азия могат да го забавят в световен мащаб.

Засега по всичко изглежда, че светът няма да постигне климатичните си цели за преполовяване на вредните емисии след осем години или за пълното им ликвидиране до 2050 г. Това трябва да доведе до две еднакво логични заключения – увеличаване на усилията и обмисляне на план Б, ако усилията се провалят. Засега в обществения дебат липсва стратегия какво да предприеме световната общност, ако гъстонаселени региони се превърнат в пустини, крайбрежните градове потънат, а всяко лято дори на север температурите се задържат над 40 градуса. Въпреки че план А да е ясен и предпочитан, предвид крехкото му бъдеще е безотговорно да се пренебрегват твърде вероятните алтернативи.

Макар глобалното затопляне да е постепенен процес, подготвянето за ефектите му също не би станало мигновено. Ако човечеството иска да има план Б, то трябва да започне работа по него още сега. Настрана от техническите решения като напр. поставянето на охладителни системи в жилищата, създаването на повече сенки в градовете и развитието на пожарната безопастност в горите, има чисто морални решения, от които зависи посоката на бъдещата работа по този план. По тях е нужен дългосрочен консенсус, за да започне подготовката за прилагането им. Кризата би предизвикала невиждани миграционни вълни към области с по-умерен климат като напр. Европа. Трябва ли те да бъдат спирани или настанявани? От това решение зависи дали години наред трябва да се строят стени или жилища. Друга, още по дългосрочна възможност би била облагородяването на арктическите зони в слабонаселени региони като Сибир, Канада или дори Антарктида, към които да се поеме транспортът на мигрантите.

Градовете на морското равнище, които биха пострадали от покачването на нивото му, биха могли да се преместят навътре в сушата, но това би траело дълго време. Могат да се оградят и с високи диги, чийто строеж също би бил продължителен и скъп. При бъдещите пустини е възможно прокопаването на дълбоки кладенци или строеж на системи за кондензацията на морска вода за домакинствата, индустрията и земеделието – проекти, отнемащи години. Дори страни, които ще останат сравнително незасегнати от климатичните промени, зависят от международните вериги за доставки, които неминуемо ще бъдат нарушени. Тези страни могат да работят в посока или към икономическа независимост, връщайки производства на територията си, или към установяването на външни икономически „колонии“, които да са подсигурени технически срещу очакваните катаклизми.

Крайно невероятно е климатичните промени да направят Земята необитаема в обозримото бъдеще. Дори в наши дни човешки общности живеят в екстремни климатични условия – в Сахара, по екватора или близо до полюсите. Не бива да се подценява обаче възможността обществен хаос да доведе до срив на цивилизацията в съвременния междусвързан свят. Историята познава примери, напр. през Бронзовата епоха, когато сложни общества загиват от естествени климатични промени, масова миграция и смут в придвижването на хора и стоки. При наследниците на Агамемнон и Одисей в ахейска Гърция всички градове са били разрушени, а писмеността е била безвъзвратно забравена за векове след подобни катаклизми през 12 в. пр. н. е. Наличието на оръжия за масово унищожаване и жизнената зависимостта на огромни населения от внос на храни и суровини правят такъв хаос много по-опасен. Достатъчно е човек да се замисли, че населението на големите европейски градове би измирало от глад сред невероятно улично насилие, ако супермаркетите не се зареждат с нови продукти за няколко седмици.

Би трябвало всички искрено да се надяват, че климатичните промени ще могат да бъдат озаптени. Не бива и човек да преувеличава ефекта им. Въпреки това следствията от него имат същинския потенциал да застрашат човешката цивилизация в днешния ѝ облик. За всяко от тях има приемливо решение, което обаче изисква дълга подготовка. Избягването на такива планове прилича на ученик, който си казва, че има още време до изпита, докато то постепенно свършва. План Б за климата е нужен, преди да сме представени пред свършения факт, че план А се е провалил.

• LinkedIn
• Telegram

Инфлация (и дефлация)

Инфлацията представлява общо покачване на цените и понижаване на покупателната сила на парите.

През есента на 2021 г. за пръв път от навечерието на кризата през 2008 г. в Европейския съюз се появи значителна инфлация. В последните години, вкл. в първата година на епидемията от COVID-19, инфлацията в повечето европейски държави беше ниска, като цените понякога дори се понижаваха. Разбира се, всяка година различни страни изпитват висока инфлация по различни причини, а най-често се дават за пример Венецуела, Русия и Турция. В някои случаи високата инфлация е била предизвикана от лоша вътрешна политика, в други – от влиянието на световните пазари, а често – и от двете. Сегашната повсеместна инфлация е резултат както от много световни фактори, засягащи всички държави, така и от техните реакции срещу епидемията от COVID-19, сравнително сходни у различните правителства.

Инфлацията променя стойността на парите спрямо стоки и услуги, които могат да бъдат купени с тях. Доколкото такива покупко-продажби представляват една своебразна замяна, цената зависи от размера на търсенето и предлагането. Ако от нещо се предлага по-малко, отколкото се търси – цената му скача. Същевременно разширяването на достъпа до нещо – било то стоки или пари, увеличава предлагането му и съответно сваля относителната му стойност. Ако със същата сума след време може да се купят по-малко стоки и услуги, се говори за инфлация. Ако може да се купи повече, т.е. парите са станали по-скъпи, се говори за дефлация.

Ограниченията в стопанския живот на много страни заради епидемията нарушиха веригите за доставки в един взаимно свързан свят, където за повечето сложни продукти се изискват суровини и части, идващи от ред други места. Ограниченията в пътуванията и траспорта, ключови за пресичането на заразата, попречиха на тези суровини и части да достигнат точките, където се произвеждат крайните продукти. Трудностите в осигуряването на доставки и първоначалният страх от намалено търсене заради предвижданата масова безработица убедиха някои производители да намалят капацитета си. В действителност търсенето на повечето стоки и услуги се запази почти непокътнато в средносрочен план, но предлагането на тези стоки и услуги беше намаляло. Неравновесието между търсенето и предлагането доведе до покачване на цените на предлаганото в световен мащаб.

Тъй като производството на стоки зависи от достъпа до енергия и енергийни суровини, нейните борсови стойности влияят на развитието на всички цени. Паническият, но кратък спад в търсенето и в производството в началото на 2020 г. довете съответно до спад в търсенето на енергия. Затворените заводи, спрелите коли и самолети и празните офиси не харчат гориво и електричество. По-малкото търсене доведе до рязък спад в цените на енергията и до намаляване на дейността на компаниите, добиващи свързаните с нея ресурси. Последвалото бързо възстановяване на произвоството и икономиката, особено в Китай, овладял рано епидемията, доведе до ново високо търсене на енергия, което не можеше да бъде задоволено достатъчно бързо, което на свой ред породи скок в цените. Студената зима на 2020 покачи нуждата от отопление, безветреното лято на 2021 ограничи производството на електричество от възобновяеми източници, а високите летни температури увеличиха разхода за охлаждане. Така порасналото търсене без съразмерен растеж на предлагането доведе до по-високи цени на енергията, като ръстът изглеждаше особено голям заради снижението в предходната година. По-скъпо гориво означава повече разходи за транспорт, докато суровините и частите достигнат заводите, както и докато продуктите достигнат магазините. Същевременно по-скъпото гориво и електричество означават по-високи производствени разходи, предали се по веригата до цените на крайните потребителски стоки.

Тъй като ред професии бяха засегнати от мерките срещу епидемията и ограниченията на стопанския живот, техните представители получиха парични компенсации от държавните бюджети. Някои засегнати получаваха суми, съответстващи на загубената печалба, други – по-ниски, а трети – по-високи отколкото са ги ощетили ограниченията. С течение на времето паричните помощи се насочиха не само към пряко засегнатите, но и към всички домакинства, вкл. към тези, незасегнати финансово от епидемията. Примерите включват поголовните парични трансфери към всички домакинства в САЩ или COVID добавките към пенсиите в България. Реакциите на повечето държави бяха сходни, а помощите за раздвижване на икономиката се финансираха напр. с парични резерви и бюджетни излишъци, но най-често чрез заеми. Наливането на пари във всяка икономика, без тя да е съразмерно пораснала, създава свръхпредлагане на пари. Несъразмерно растящото парично обращение води до растящи цени, за да възстанови равновесието между търсене и предлагане. Инфлацията в следствие на държавните помощи, прекрачили размера на преките щети от епидемията, е закономерна. За нея способства и досегашната политика на ниски лихви, насърчаващи взимането на заеми и вливащи допълнителни средства в паричния оборот. Сега общества, имащи общо повече валутни единици, се борят да купят неща, от които има по-малко.

Сред отрицателните ефекти на инфлацията са обезценяването на спестяванията. Така човек може да купи все по-малко с парите си. Освен това при рязката инфлация производителите нямат интерес да продават стоките си веднага, знаейки, че в бъдеще ще бъдат по-скъпи. При свръхинфлация замяната на каквото и да било срещу пари става неизгодна и може да доведе до срив на паричната икономика. Същевременно дефлацията (или поскъпването на парите) също крие своите рискове. Един потребител не би купил нещо с паричната си заплата или спестяванията си, знаейки, че в бъдеще би могъл да купи повече със същата сума. Това задържа потреблението и съответно спира предлагането на нови стоки и услуги, коствайки накрая работни места и данъчни приходи за правителството. Повечето финансови институции препоръчват инфлация от 2% – достатъчна, за да мотивира хората да разменят парите си срещу стоки и услуги, задвижвайки растящатата икономика, но и достатъчно ниска, за да не създава страх от стопански срив. След последната финансова криза едва сега Европейският съюз достига, но и бързо превишава тази граница, отменяйки предишния проблем на твърде продължителната твърде ниска (почти нулева) инфлация.

В действителност сегашната инфлация от около 5% в Европейския съюз не е опасно висока и може да бъде овладяна с правилна държавна политика, с възстановяване на веригите за доставки и с догонване на търсенето от предлагането на енергийния пазар. Сегашният ръст на инфлацията е предизвикан основно от глобални тенденции, които не са под влиянието на българската икономика или местните политически решения. Същевременно българската политика носи отговорност за прехвърлянето на пари към домакинствата, което може да бъде по-добре премислено, спомагайки за овладяването на инфлацията и ефектите ѝ.

• LinkedIn
• Telegram

Изборна задача

“Магаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат.”

Б. Б.

Приликите с реални лица, институции и събития са въображаеми.

Няколко черни капки се разляха по порцелановата чинийка. Ръката му трепереше, когато повдигна кафето, за да отпие. Имаше още поне половин час до срещата и той чакаше в едно кафене в глухата пресечка зад булеварда. Първо беше избрал да чака на ъгъла срещу сградата, но се уплаши да не би да го наблюдават. Затова се беше преместил тук.

Повечето хора не знаят с какво се занимава Държавната комисия по национална сигурност. Затова той беше дълбоко смутен, когато получи покана за разговор именно от нея. В такива моменти всеки започва да прехвърля наум многобройни спомени, в които му се привиждат всевъзможни престъпления, които е извършил. Колкото и да се стараеше да успокои нервите си, това не му се удаваше. Той не знаеше защо са го привикали.

След няколко минути, които му се сториха по-дълги от век, той плати и от страх да не закъснее се упъти към входа на Комисията. Пред сградата неохотно провери часа и почака малко на студа, за да не подранява прекалено. Накрая влезе, премина охраната и стигна до показания му офис. Там го поканиха любезно и той влезе в мрачна голяма стая, обилно претрупана с декоративни растения, задъхващи се зад дръпнатите щори. Един мъж с очила бавно изхлузи корема си измежду стола и бюрото, стана и му подаде ръка.

– Здравейте, господин Константинов. Благодаря, че дойдохте. Сядайте! – и посочи към креслото срещу бюрото.

Господин Константинов седна и усети как започва да се поти под палтото си, което не посмя да съблече. След като измънка “здравейте”, тъй събра смелост да попита:

– Защо съм тук?

Най-сетне щеше да получи отговор. Скри ръцете си, които отново трепереха, под бюрото и се взря в събеседника си. Той се окашля и започна разговора.

– Следите ли политиката?

– Да, разбира се… Аз съм нещо като политик.

– Тогава знаете, че с ниската избирателна активност всеки глас има все по-голяма власт да промени,… не, да провали курса на държавата?

– Да, за съжаление…

– Тогава слушайте. Ще ви разкажа нещо, което още не знаете. На влизане подписахте един лист, че ще мълчите за това, което чуете тук. Ако не мълчите, ще ви стъжним живота.

Господин Константинов преглътна и кимна. Другият продължи:

– Демокрацията не е създадена за народ от тъпаци. В първите демокрации тъпаците просто не са гласували и всичко е било добре. При нас се случва точно обратното и експериментчето с демокрацията се проваля. Крайно време е да се намери решение и ние го намерихме.

– Какво имате предвид?…

– Не ме прекъсвайте! Решението вече са го измислили – трябва да ограничим гласуването на тъпаците. Без техните гласове страната ще изглежда по друг начин. Това няма да стане бързо, но идните избори след няколко месеца са отлична възможност да започнем.

– Ще ограничите правото на глас за изборите?!…

– Тихо, бе! Не. На тези избори ще направим друго. Според вас как да отсеем глупавите хора?

– Ами… Нека поне не гласуват тези, незавършили гимназия. И аз винаги съм си мислел за това!

– Глупости! Пълно е с хора с дипломи, които си сричат името и едвам пишат. Дипломите вече не значат нищо – дотам сме я докарали!

– Има нещо такова за съжаление. А тестове по интелигентност?

– Знаете ли колко ще струва да тестваме всички и къде ще ги гоним!? Те на матурите не отиват, а камо ли на тест за интелигентност. Обмисляхме го, но намерихме по-сигурен начин. Всичко ще стане на изборите, безплатно за нас.

Агентът с очилата млъкна с изпитателен поглед, но господин Константинов не искаше да каже нищо – чакаше с нетърпение прозрението. Тогава агентът се почеса по корема и продължи. 

– Искаме да се кандидатирате с програма, която ние ще ви дадем. Тя ще е пълна с невъзможни, абсурдни твърдения и очевидни лъжи, на които никой здравомислещ човек не вярва. Ще ви дадем и средства за мащабна реклама, така че програмата да стигне до всички. Нямайте грижи. След това ще следим внимателно кой гласува за вас…

– Но вотът е таен – възрази господин Константинов, – как ще разберете кои са тези хора?

– За следващите избори планираме и нова изборна система – ще можем електронно да проследим кой за кого е гласувал. Не берете грижа за това… Вече е подготвена и промяна в Закона, с която дадени граждани да могат да се лишават от право на глас. Гласувалите за вас идиоти няма да могат повече да развалят демокрацията ни занапред.

Господин Константинов остана озадачен. Той винаги беше смятал, че не е правилно всеки да гласува и да определя бъдещето на всички, включително и неговото. Не всеки има достатъчно ум, за да разбира как е устроено обществото. И все пак… Това, което предлагаше Комисията, беше чудовищно. Всъщност беше изненадващо, че такъв план се оказваше не просто приложим, а и отдавна подготвян от самата държава. 

Преди да осмисли идеята, той се разтревожи за ефекта, който такава кампания щеше да има върху образа му сред приятелите и семейството му. Много щяха да го намразят, а из цялата страна дори съвсем непознати щяха да злословят срещу него. Понечи да пита:

– А ако откажа?

– Ще ви стъжним живота. Повярвайте ми, имаме нашите способи да го направим. Проучихме профила ви и с вас операцията има най-голям шанс да успее. Вашето политическо движенийце и без това няма какво да губи. И ще повторя – не може да кажете на никого, че програмата ви е измама. Ако някой се усъмни в това и без да сте му казали, също ви чакат проблеми. Сега тръгвайте, по-късно ще ви изпратим подробностите.

Беше обяд. Докато господин Константинов излизаше, чу как агентът се обади на някого и заповеднически предложи къде да се нахранят. Чак на излизане от сградата избранникът прозря какво се беше случило. Бяха му съобщили, че пред него стои може би най-важният шанс в живота му. Но шанс за какво?…

+++

Комисията не беше излъгала. Изпрати подробни инструкции за воденето на политическа кампания, както и описание на самата програма, с която движението на господин Константинов трябваше да издири и прелъсти недостойните за участие в демокрацията. Още щом един мним куриер мълчаливо му остави обемен вързоп с документи, той се зае да ги прелисти. След като ги прочете веднъж, той се ужаси. Препрочете ги и това само засили страха му. Стори му се невъзможно да накара някого да повярва в тях. А ако не успееше, Комисията щеше да хвърли вината върху него.

Програмата разказваше за тайни конспирации, целящи поробването на страната. Разкриваше неминуеми външни планове за грабеж на националните съкровища. Обясняваше, че болестите не съществуват, а са само лъжа на здравните корпорации с цел печалба. Доказваше, че злонамерени властелини поставят в народа чипове и променят техните гени. Изобличаваше самолетите, пръскащи отрова, за да намалят населението. Предлагаше създаването на лагери, в които да се заключват противници на държавата. Обвиняваше досегашните обществени ценности в упадък. Изискваше нови войни. Описваше нови съюзи с чужди тирани. Обещаваше щедро повече, отколкото дори въображението можеше да поиска. 

По уречения в инструкциите начин господин Константинов сподели опасенията си с Комисията и я помоли да смекчи програмата. Отговорът дойде безотложно с кратко отрицание и обосновка – трябва пълна сигурност, че гласувалият за програмата наистина е неспособен на здрава мисъл. Иначе Законът би минал по-трудно.

За щастие господин Константинов успя да убеди няколко души искрено да се заемат с кампанията и дори да повярват в съдържанието ѝ. Те се трудеха с истински хъс, търсейки неуморно още последователи. Комисията не беше излъгала и за друго. Движението получи неограничени средства да разпространява идеите си. Не след дълго плакати, телевизионни предавания и онлайн реклами погребаха ежедневието под убедителната си натрапчивост. Всеки обикновен човек чу, видя и разбра какво казваше програмата. 

Естествено, много ѝ се смееха, но това далеч не бяха всички. Като добър оратор, господин Константинов обикаляше страната и държеше пламенни речи в защита на доводите си. Откри, че човешкият разум може да облече всяко твърдение в маска от логика. Все повече хора се вслушваха, медиите му даваха трибуна дори безплатно, а с течение на времето той ставаше все по-убедителен. Мнозина произнасяха името му с благоговение и безрезервна вяра. За семейства от всякакъв произход, професия и образование, той стана лъч надежда, макар и бъдейки само мираж.

За жалост много верни другари, които имаше и ценеше още от детството си, го бяха напуснали с презрение, клатейки глава. Съвестта го гризеше, спеше зле и се оказваше обграден с все повече неразумни фанатици, които всъщност презираше. Най го болеше, когато между другото успяваше да убеди някой близък във фалшивата си правота. Всекидневно превръщаше свои уж разумни приятели, роднини и съседи в безумци, съзнавайки с болезнена яснота, че в неговите отношения с тях път назад нямаше.

В денят на изборите господин Константинов се събуди късно. Отвори прозореца и тръпките от мразовития вятър навън го разведриха. Отиде в банята и щедро насапуниса лицето си, за да се избръсне. После дълго избира ризата, която да облече. Разхлабваше и завързваше наново вратовръзката си неколкократно, докато остана доволен от възела. Знаеше, че медиите ще го очакват, когато подава гласа си. Наметна връхната си дреха, заключи вратата зад себе си и излезе на улицата.

Само след няколко крачки до него изскърца спираща черна кола. Стъклото и се свали и през него му махна Агентът с очилата. Недвусмисленият жест го накара да влезе и колата потегли. Пътниците не отговориха на плахото му “добро утро” и всички се возеха безгласно, докато колата не спря пред сградата на Комисията. Едва когато Агентът настани с поглед госта си в креслото пред бюрото и затвори вратата зад тях, тайнственият служител на реда произнесе силно и натъртено:

– Добра работа! Дяволски добра работа! – подсмихвайки се от удоволствие. 

Коженото кресло изскърца, когато господин Константинов се размърда в него. Той понечи да отговори, но беше спрян от нов изблик на Агента:

– Как да не ви благодари човек! Гледах ви лично всеки ден по телевизията – ако не знаех какво говорите, щях днес със сигурност да гласувам за вас! Нашите експерти следят всички пунктове за гласуване, ще хванем всеки, който е повярвал на глупостите ви!

Господин Константинов се смути и първо се срещна с дилема – да признае ли угризенията си, че нарочно е завличал в конспирацията съвсем нормални хора, които не заслужават да губят правото си на глас? Преди да вземе решение, домакинът му продължи: 

– Обсъдихме и молбата ви да смекчим програмата, но трябваше да я отхвърлим. Сигурно е било трудно за вас да разказвате всичко това, но не е било напразно. Вижте – подготвяхме програмата в течение на месеци. Свързахме се с най-изявените учени, икономисти и тайни служби по света, за да я създадем. Платихме на всички прескъпо, за да ни предоставят твърдения, които не само със сигурност са грешни, но и могат да се разпознаят като такива от всеки здравомислещ човек. Благодарение на показанията и приноса на всички тези експерти можем да използваме резултата от изборите като доказателство за промяната в Закона, която отдавна ни трябва. Поне няколко Нобелови лауреати ще се закълнат, че всеки, гласувал за вас, трябва да е клиничен идиот!

Агентът се беше задъхал от монолога си. За да се успокои, той замълча, отвори със замах едно чекмедже и извади от него кутия бонбони. Измърмори няколко пъти, докато се опитваше неуспешно да разкъса целофана ѝ с нокти. Накрая успя, отвори кутията, отлепи няколко парчета шоколад от подложката им и ги лапна наведнъж. Дъвчейки, той предложи и на господин Константинов, повече с жест, отколкото с думи, и побутна кутията с няколко пръста към него.

През това време господин Константинов преживяваше вътрешна борба, от която очите му незабележимо се бяха просълзили. Съвестта му се пробуди отново и той съжали за всички приятели, чието доверие беше предал и беше загубил завинаги. Опита и да се успокои – в крайна сметка просто беше изпълнил поставената задача в служба на демокрацията. 

За да потисне напливащите чувства, той посегна към бонбоните в кутията. Пръстите му трепереха, а бонбонът, навярно полуразтопявал се в чекмеджето във всеки слънчев ден, не излизаше от подложката си. Той я натисна отдолу, освободи бонбона и го взе в пръстите си, изцапани с шоколад. Преди да го изяде видя как Агентът припряно погледна часовника си и извика въодушевено:

– Излизат първите резултати! Сега ще видим колко сме хванали – може дори да сте влезли в парламента. Тогава обещавам каквото изкарате там да остане за вас!

Извади от друго чекмедже дистанционно и включи широкия телевизор в ъгъла. Във вечерния сумрак на стаята екранът светна с движещи се картини и разни числа. Двамата мъже ги разгледаха, първо невиждайки, докато очите им различиха цифрите, а ушите им разбраха за какво говореха репортерите. Агентът се облегна дълбоко назад в стола си с отворена уста, в която още прозираше шоколадът. Господин Константинов стана и се прегърби над телевизора с недоумяващо изражение. Движението му беше спечелило.

И. Л., 29-ти декември 2021, Беклемето