Землевеж с абонамент?

Землевеж с абонамент?

Землевеж съществува от есента на 2019 г. и оттогава е публикувал почти 400 инфографики в общо над 600 отделни изображения. В Инстаграм той има ежедневна разнообразна активност и над 6000 последователи, от които около 2/3 го следват от поне година, както и увеличаващо се присъствие във Фейсбук. Няколко статии и участия в издания като Капитал и Свободна Европа, по БНР или в подкасти привличат внимание извън социалните мрежи.

Общуването с последователи показва, че Землевеж влияе положително на разбирането им за света чрез достъпно представените си данни, особено в условията на политически и икономически сътресения. Същевременно разширяването му в сегашния формат на доброволно еднолично хоби е невъзможно. Обмислял съм преобразуването на Землевеж в медия, която би отнемала повече личен и външен труд, но би предоставяла и повече количество, качество и покритие на материалите.

Трудът се отличава със своята възмездност и добрите медии обикновено плащат на журналисти за съдържание. Средствата идват от абонамент за читателите, реклами или покровителството на определени кръгове. Докато второто е досадно и понижава качеството на дадена медия, третото обяснява 91-вото място на България по свобода на медиите през 2022 г. Бих искал да направя експеримент, показващ какъв дял хора биха плащали пряко за съдържанието на Землевеж и каква стойност има то за тях.

Започвайки от идната седмица, Землевеж ще публикува само една трета от инфографиките си (напр. 1-2 седмично) в социалните мрежи. Пълното съдържание (3-5 инфографики седмично) ще е достъпно в канал в Телеграм, където членовете ще могат да виждат и коментират всичко срещу символичното 1 евро на месец. Същевременно там ще се появяват по-дълги текстове към инфографиките и линкове към източниците, които Инстаграм не поддържа.

Изискването за преминаване към друга платформа и извършването на същинска транзакция би било в основата на една бъдеща медия, затова експериментът би бил по-меродавен от обикновена анкета. Прозрачно ще даря всички пари от първия месец на избрана благотворителност в България. В близките дни ще обявя канала в Телеграм с кратки напътствия как човек може да се включи – лесно и просто е. Приемете заплащането като принос за усилията на Землевеж досега и дарение за добра кауза. Ще се радвам на обратна връзка за идеята!

Дисекция на дезинформацията

Дисекция на дезинформацията

През последните дни много хора масово споделят в социалните мрежи следните 10 опорни точки, оправдаващи руското нападение срещу Украйна. Те описват различни събития, уж доказващи мними украински посегателства срещу българите, загатвайки, че Русия наказва Украйна справедливо. Не е ясно дали въпросният пасаж започва пътя си от „Сдружение на русофилите в България“, но това е сред първите места, където се появява. От началото на войната то се насажда под формата на спам в постове, коментари и съобщения, понякога от явни (платени или не) проруски тролове, понякога от явни ботове, а понякога и от заблудени хора, за които звучи правдоподобно.

Пост във Фейсбук страницата на „Сдружение на русофилите в България“ от 25-ти февруари

Твърденията в пасажа са трудни за проверка, тъй като се отнасят до случки в друга държава по време на безредици преди доста години, без да са посочени източници. Без достатъчно време, умения за търсене на данни онлайн и разбиране на руски и украински, проверката е обречена. Тук ще видите разбор на първото твърдение:

Българинът инж. Иван Милев – жив изгорял в Одеса на 2 май 2014 деятел на българската общественост 

Събитията в Одеса през 2014

През зимата на 2013-14 г., украинският президент Виктор Янукович се отмята от сближаването на Украйна с Европейския съюз под руски натиск. Това отприщва масови протести в Киев и други градове, вкл. в Одеса. Местната управа в Одеса се барикадира, а през февруари 2014 изпраща свои сили да потушат протестите със сила. Опитът се проваля, а правителството на Янукович бяга в Русия.

В Одеса живеят много рускоговорящи, които създават и проруско крило като противници на протеста. През март, след бягството на президента в Русия, стотици демонстриращи с руски знамена неуспешно опитват да завземат новата местна управа с цел Одеса да стане автономна република по подобие на Крим. През март и април има серия от сблъсъци между проруски и проукраински групи, като заявената цел на проруските е отделянето на Одеса и съседните области в независима от Украйна федерация по подобието на Донецк и Луганск. Стига се до насилие и жертви, а сблъсъците се ожесточават.

На 2-ри май 2014 г. голямо проукраинско шествие на футболни агитки, обикновени граждани и малък дял десни украински националисти минава по улиците на Одеса, издигайки лозунги Украйна да остане обединена. В социалните мрежи проруски групи се организират да разбият украинското шествие. То е нападнато от по-малка проруска тълпа, която носи бухалки, както и някои хладни и огнестрелни оръжия. Отзвукът от това нападение онлайн събира на помощ повече украински поддръжници, които изтласкват нападателите към Дома на профсъюзите в центъра на града, където те намират убежище.

От покрива на сградата проруската група стреля по обграждащите я демонстранти и хвърля коктейли Молотов. Обсадителите отвръщат, хвърляйки камъни, както и собствени коктейли Молотов по зданието. Не след дълго Домът на профсъюзите се запалва, като е възможно пожарът да започва от вътрешен инцидент, тъй като огънят тръгва от сравнително високия трети етаж. Пожарната пристига с голямо закъснение, а старата историческа сграда изгаря. 42 души умират в пожара, като повечето от хората вътре все пак се спасяват.

Горящата сграда на Дома на профсъюзите в Одеса на 2-ри май 2014

Списък на жертвите

Скоро след трагедията се появява списък на жертвите на пожара, от който са публикувани няколко версии. В една от версиите присъства името Іван Мільов – роден през 1980 г. Тъй като няколко тела са овъглени до неознаваемост, а въпросното име не е във всички списъци, се появява съмнение дали не е включен по грешка или дори умишлено. Въпреки това може да се приеме, че въпросното лице е загинало в пожара заедно с още 41 души като част от проруските сили в сблъсъка, укрили се в Дома на профсъюзите след първоначалното си неуспешно нападение върху проукраинското шествие.

За Иван Мильов има съвсем оскъдни сведения онлайн, като всички идват от посмъртни публикации в рускоезичната преса. Те потвърждават възрастта му (33 г.) и го описват като роден в Одеса и неин жител, с предци, живели там от четири поколения. Син на архитект (по име също Иван) и педагожка, той учи до 1997 г. в средно училище N80, а след това завършва през 2001 г. политехническия университет на Одеса. Работи като инженер в местен авиационен завод, не е женен, няма деца. Непосредствено преди събитията от 2-ри май 2014 г. казва на брат си, че отива „да защитава Одеса“. Тялото му в последствие е косвено разпознато, вкл. с ДНК анализ. Никъде биографията на жертвата не споменава, че Иван Мильов е от български произход.

Иван Мильов – украинец, загинал в пожара в Одеса през 2014

Образът на мнимия българин Иван Милев

Украинският правопис на Іван Мільов се превръща в Иван Милëв на руски, какъвто е езикът на много от публикациите за случилото се в Одеса. На руски буквата ë, четяща се като ьо, рядко се изписва с двете си точки, освен ако не трябва да се избегне двусмисленост (напр. при всë и всевсичко и всички). Така името на жертвата у рускоезичните медии се изписва като Иван Милев.

Сравнително известният поет с гагаузки произход Иван Николаевич Милев е роден през 1948 г. в Молдовската автономна област Гагаузия и живее там. Гагаузите в Молдова напускат Османската империя преди векове от територията на днешна България и още носят много следи на българската култура като част от бесарабските българи. Поради сходството в имената първоначално се появяват сведения, че той е загинал в пожара, но те се опровергават лесно и категорично от последващите публикации.

Гагаузкият поет от Молдова Иван Милев на митинг през 2017

Същевременно в друга украинска област – Запорожие, живее друг Іван Дмитрович Мілєв, основал там местно българско дружество „Кирил и Методий“ през 2000 г. За популяризирането на българския фолклор през 2006 г. получава наградата „Човек на годината“ от Асоциацията на Българите в Украйна. В Запорожка област има голяма българска общност на т. нар. таврийски българи. Най-вероятно Іван Дмитрович Мілєв е роден там през 1942 г. и настрана от другата си дейност се е кандидатирал неуспешно за депутат в Украйна през 2002 г. от сега забранената партия „Руський блок“. Той също няма отношение към събитията в Одеса, а за него липсват допълнителни сведения. Възможно е и кандидат-депутатът със същото име да е друго лице.

Иван Милев, председател на Запорожкото градско българско дружество «Св. Св. Кирил и Методий», гр. Запорожие

За многогодишна активна родолюбива дейност, за голям принос във възраждането и развитието на българските традиции и обичаи и за популяризиране на българския фолклор в Запорожка област

Из обосновката за наградата на Асоциацията на българите в Украйна през 2006

Сред публикациите на опорните точки онлайн се появяват подробни допълнения към образа на „изгорения жив българин“ Иван Милев. Съществува и цяла страница за него в Уикипедия. В нея се твърди, че той е известен бесарабски българин от региона, виден общественик, основал българско дружество и борещ се за българската култура. Макар името при опростения руски правопис да съвпада, останалите качества са приписани от биографиите на съименниците му – прочутия гагаузки поет от Бесарабия и запорожкия обществен деятел. Българин с името Иван Милев, отговарящ на описанието, няма връзка с одеската трагедия от 2014 г., а мнимото му описание се възползва от това, че други статии споменават същото име, но относно дела на други хора.

Заглавието на страницата в Уикипедия, смесваща източници, за да създаде образа на изгорения жив българин Иван Милен – виден бесарабски деятел

Послепис

Българската държава към момента на пожара не споменава за никакви загинали българи, а списъкът на починалите не се появява в основните българските медии. Едва ли някой през 2014 г. решава, че етнически българин е намерил смъртта си от ръката на украинските протестиращи, тъй като за това няма причини. Името Иван Милев, начело на списъка с опорни точки, изплува чак в контекста на войната в Украйна от последната седмица, като за него спешно са подготвени обстойни материали. Подготовката на лъжата е впечатляваща. Списъкът с опорни точки е създаден предварително с трудно проверими, но лесни за вярване нарочни изопачения на истината, които да повлияят на общественото мнение в България. За жалост дори съвестна бърза проверка в онлайн източници би показала, че действително някой си Иван Милев е загинал в пожар в Одеса и че действително има етнически българин с това име.

Най-добрите лъжи съдържат капка истина и лъжата за изгорелия българин е такава. Проверката на всички опорни точки би отнела дълго време, но вероятно много от тях са съставени по подобен начин. Изглежда противно да се споделят обвинения за нечия чужда смърт, обвити в измислици, но това е същността на дезинформацията. За борбата с нея има само един вечен съвет – мислете!

И. Л., 2-ри март 2022

Източници (за линкове кликнете върху заглавията)

Facebook: Сдружение на русофилите в България (постът, изброяващ опорните точки, започващи със смъртта на Иван Милев)

Wikipedia: 2014 Odessa clashes (описание на събитията в Одеса на английски с множество разностранни източници)

Униiан: Стали відомі імена 42 загиблих в Одесі 2 травня – ЗМІ (списък на жертвите в Одеса на украински)

Думская: Одесская трагедия: стали известны имена 47 из 48 погибших во время беспорядков 2 мая (спикът на жертвите в Одеса на руски)

Подумай: Биография на Иван Мильов (на руски)

Думская: Родственники погибшего на Куликовом поле авиастроителя: «Он не из Гагаузии, он одессит в четвертом поколении» (опровержение, че Иван Мильов е гагауз, на руски)

Таймер: Трагедия 2 мая: имена и судьбы (биография на Иван Мильов и интервю с брат му, на руски)

Официальный сайт города Вулканешты: Гагаузский писатель Иван Милев просит неравнодушных людей о помощи (биография на гагаузкия писател Иван Милев от Молдова, на руски)

Асоциация на българите в Украйна: Човек на годината – 2006 (описание на наградата „Човек на годината“ за Иван Милев от Запорожие, на български)

Опендатабот: ЗБМТ „КИРИЛА І МЕТОДІЯ“ (регистрация на българското дружество в Запорожие с основател Иван Милев, на украински)

ПолитХаб: Мілєв Іван Дмитрович (кандидатурата на Иван Милев за депутат през 2002, на украински)

Уикипедия: Иван Милев (общественик) (създадената наскоро страница за мнимия Иван Милев, смесваща източници и представяща неистини, на български)

План Б за климата

План Б за климата

Климатичните промени винаги са съпътствали историята на Земята още отпреди да я опитават хора. След хилядолетия на беззащитно съществуване с увеличаването на броя и мощта си Homo sapiens започва да влияе на климата с дейността си. Разбира се, това влияние е микроскопично в сравнение с Ледниковите епохи от близкото геологично минало или трансформацията на химичния състав на въздуха от далечното, но се проявява по-бързо. Макар и малки, предизвиканите от човека промени могат да доведат до големи трудности за неговия живот в някои местности с крехка екосистема. Затова повечето страни, вкл. тези в Европа, се опитват да намалят влиянието си върху климата.

Климатичните промени, за които е виновен човекът, зависят от отделянето на парникови газове в атмосферата. Това са главно въглероден двуокис и метан, които се изхвърлят от промишлеността, горенето на въглеводороди (напр. бензин) или от безбройните животни в селското стопанство. Допълнителна причина е обезлесяването и разрушаването на подводните хабитати, тъй като фотосинтезиращите организми иначе биха пречиствали въздуха донякъде. Парниковите газове задържат слънчевата топлина, която се отразява от земната повъхност, постепенно затопляйки атмосферата.

Европейският съюз си е поставил за цел да намали отделянето на парникови газове с 55% до 2030 г. и напълно да спре отделянето им до 2050 г. Докато средната световна температура вече се е увеличила с 1,2°С от началото на Индустриалната революция, изпълняването на тези цели би ограничило затоплянето до само 1,5°С. Борбата с парниковите газове зависи от изчезването на всички превозни средства и машини, работещи на въглеводороди – напр. повечето съвременни автомобили, кораби и самолети, както и електроцентралите, работещи на въглища, нефтени продукти или газ. Броят животни в хранителната промишленост ще трябва силно да се намали, възпрепятствайки честата употреба на месо, тъй като храносмилането им отделя големи количества метан. Разработката на нови технологии за улавяне на парниковите газове преди да са навлезли в атмосферата или след това може да реши част от проблема. Накратко – почти всичко в съвременния живот трябва рязко и скоро да се промени.

Глобалното затопляне може да доведе и вече води до горещи вълни (които предизвикват пожари), разтапяне на полярните ледници (което би покачило морското равнище), пресъхване на реки и езера в някои региони (което би довело до срив на водоснабдяването и земеделието там) и екстремни климатични явления (които носят разрушения и наводнения). Много живи организми, вкл. използвани от човека, ще изчезнат от естествената си среда, а други ще се появят на нови места. Покачването на морското равнище и пресъхването на някои водоеми ще доведе до масова миграция към други части на света, вероятно съврзана с насилие и глад. Горещите вълни и бурите ще доведат до сезонни скокове в смъртните случаи и унищожаване на частна собственост и жизненоважна инфраструктура. Още ред свързани причини и следствия са добре проучени последствия от създаващата се ситуация.

Макар ефектите на климатичните промени за природата и обществото да са добре известни, засега няма изгледи постигането на климатичните цели да се случи в поставените срокове. Скорошно проучване от Enel показва, че с досегашното темпо Европа ще постигне поставените си за 2030 цели едва през 2051 г. Преди няколко години The Climate Action Tracker определя, че със сегашните политики до 2100 г. средната световна температура ще се е увеличила с 3,7°С – много над поставените цели и с катастрофални последици. С оглед на скорошните инициативи тази прогноза се променя на около 3°С – все пак катастрофален резултат. През последното десетилетие употребата на нефтени продукти се увеличава с развитието на нови пазари, като увечиличение се очаква и в следващите години, а нови централи на въглища продължават да бъдат строени.

Докато някои страни постепенно преминават към възобновяеми енергийни източници, макар и твърде бавно, други тепърва започват пътя си на изгряващи индустриални сили. Освен това климатичните промени са в резултат на изхвърляните парникови газове през целия период от 18. век насам. Европа и САЩ са отговорни за около половината от общото им количество за времето досега, като днешното им благосъстояние се дължи до голяма степен на усилената употреба на евтини и замърсяващи изкопаеми горива. Забрана за използването им спрямо тепърва развиващи се икономики ги поставя в несправедливо положение и вероятно не може да се приложи. Макар нови технологии и закони да могат да ускорят „зеления преход“ в Европа, нови индустриални държави в Африка или Азия могат да го забавят в световен мащаб.

Засега по всичко изглежда, че светът няма да постигне климатичните си цели за преполовяване на вредните емисии след осем години или за пълното им ликвидиране до 2050 г. Това трябва да доведе до две еднакво логични заключения – увеличаване на усилията и обмисляне на план Б, ако усилията се провалят. Засега в обществения дебат липсва стратегия какво да предприеме световната общност, ако гъстонаселени региони се превърнат в пустини, крайбрежните градове потънат, а всяко лято дори на север температурите се задържат над 40 градуса. Въпреки че план А да е ясен и предпочитан, предвид крехкото му бъдеще е безотговорно да се пренебрегват твърде вероятните алтернативи.

Макар глобалното затопляне да е постепенен процес, подготвянето за ефектите му също не би станало мигновено. Ако човечеството иска да има план Б, то трябва да започне работа по него още сега. Настрана от техническите решения като напр. поставянето на охладителни системи в жилищата, създаването на повече сенки в градовете и развитието на пожарната безопастност в горите, има чисто морални решения, от които зависи посоката на бъдещата работа по този план. По тях е нужен дългосрочен консенсус, за да започне подготовката за прилагането им. Кризата би предизвикала невиждани миграционни вълни към области с по-умерен климат като напр. Европа. Трябва ли те да бъдат спирани или настанявани? От това решение зависи дали години наред трябва да се строят стени или жилища. Друга, още по дългосрочна възможност би била облагородяването на арктическите зони в слабонаселени региони като Сибир, Канада или дори Антарктида, към които да се поеме транспортът на мигрантите.

Градовете на морското равнище, които биха пострадали от покачването на нивото му, биха могли да се преместят навътре в сушата, но това би траело дълго време. Могат да се оградят и с високи диги, чийто строеж също би бил продължителен и скъп. При бъдещите пустини е възможно прокопаването на дълбоки кладенци или строеж на системи за кондензацията на морска вода за домакинствата, индустрията и земеделието – проекти, отнемащи години. Дори страни, които ще останат сравнително незасегнати от климатичните промени, зависят от международните вериги за доставки, които неминуемо ще бъдат нарушени. Тези страни могат да работят в посока или към икономическа независимост, връщайки производства на територията си, или към установяването на външни икономически „колонии“, които да са подсигурени технически срещу очакваните катаклизми.

Крайно невероятно е климатичните промени да направят Земята необитаема в обозримото бъдеще. Дори в наши дни човешки общности живеят в екстремни климатични условия – в Сахара, по екватора или близо до полюсите. Не бива да се подценява обаче възможността обществен хаос да доведе до срив на цивилизацията в съвременния междусвързан свят. Историята познава примери, напр. през Бронзовата епоха, когато сложни общества загиват от естествени климатични промени, масова миграция и смут в придвижването на хора и стоки. При наследниците на Агамемнон и Одисей в ахейска Гърция всички градове са били разрушени, а писмеността е била безвъзвратно забравена за векове след подобни катаклизми през 12 в. пр. н. е. Наличието на оръжия за масово унищожаване и жизнената зависимостта на огромни населения от внос на храни и суровини правят такъв хаос много по-опасен. Достатъчно е човек да се замисли, че населението на големите европейски градове би измирало от глад сред невероятно улично насилие, ако супермаркетите не се зареждат с нови продукти за няколко седмици.

Би трябвало всички искрено да се надяват, че климатичните промени ще могат да бъдат озаптени. Не бива и човек да преувеличава ефекта им. Въпреки това следствията от него имат същинския потенциал да застрашат човешката цивилизация в днешния ѝ облик. За всяко от тях има приемливо решение, което обаче изисква дълга подготовка. Избягването на такива планове прилича на ученик, който си казва, че има още време до изпита, докато то постепенно свършва. План Б за климата е нужен, преди да сме представени пред свършения факт, че план А се е провалил.

Инфлация (и дефлация)

Инфлация (и дефлация)

Инфлацията представлява общо покачване на цените и понижаване на покупателната сила на парите.

През есента на 2021 г. за пръв път от навечерието на кризата през 2008 г. в Европейския съюз се появи значителна инфлация. В последните години, вкл. в първата година на епидемията от COVID-19, инфлацията в повечето европейски държави беше ниска, като цените понякога дори се понижаваха. Разбира се, всяка година различни страни изпитват висока инфлация по различни причини, а най-често се дават за пример Венецуела, Русия и Турция. В някои случаи високата инфлация е била предизвикана от лоша вътрешна политика, в други – от влиянието на световните пазари, а често – и от двете. Сегашната повсеместна инфлация е резултат както от много световни фактори, засягащи всички държави, така и от техните реакции срещу епидемията от COVID-19, сравнително сходни у различните правителства.

Инфлацията променя стойността на парите спрямо стоки и услуги, които могат да бъдат купени с тях. Доколкото такива покупко-продажби представляват една своебразна замяна, цената зависи от размера на търсенето и предлагането. Ако от нещо се предлага по-малко, отколкото се търси – цената му скача. Същевременно разширяването на достъпа до нещо – било то стоки или пари, увеличава предлагането му и съответно сваля относителната му стойност. Ако със същата сума след време може да се купят по-малко стоки и услуги, се говори за инфлация. Ако може да се купи повече, т.е. парите са станали по-скъпи, се говори за дефлация.

Ограниченията в стопанския живот на много страни заради епидемията нарушиха веригите за доставки в един взаимно свързан свят, където за повечето сложни продукти се изискват суровини и части, идващи от ред други места. Ограниченията в пътуванията и траспорта, ключови за пресичането на заразата, попречиха на тези суровини и части да достигнат точките, където се произвеждат крайните продукти. Трудностите в осигуряването на доставки и първоначалният страх от намалено търсене заради предвижданата масова безработица убедиха някои производители да намалят капацитета си. В действителност търсенето на повечето стоки и услуги се запази почти непокътнато в средносрочен план, но предлагането на тези стоки и услуги беше намаляло. Неравновесието между търсенето и предлагането доведе до покачване на цените на предлаганото в световен мащаб.

Тъй като производството на стоки зависи от достъпа до енергия и енергийни суровини, нейните борсови стойности влияят на развитието на всички цени. Паническият, но кратък спад в търсенето и в производството в началото на 2020 г. довете съответно до спад в търсенето на енергия. Затворените заводи, спрелите коли и самолети и празните офиси не харчат гориво и електричество. По-малкото търсене доведе до рязък спад в цените на енергията и до намаляване на дейността на компаниите, добиващи свързаните с нея ресурси. Последвалото бързо възстановяване на произвоството и икономиката, особено в Китай, овладял рано епидемията, доведе до ново високо търсене на енергия, което не можеше да бъде задоволено достатъчно бързо, което на свой ред породи скок в цените. Студената зима на 2020 покачи нуждата от отопление, безветреното лято на 2021 ограничи производството на електричество от възобновяеми източници, а високите летни температури увеличиха разхода за охлаждане. Така порасналото търсене без съразмерен растеж на предлагането доведе до по-високи цени на енергията, като ръстът изглеждаше особено голям заради снижението в предходната година. По-скъпо гориво означава повече разходи за транспорт, докато суровините и частите достигнат заводите, както и докато продуктите достигнат магазините. Същевременно по-скъпото гориво и електричество означават по-високи производствени разходи, предали се по веригата до цените на крайните потребителски стоки.

Тъй като ред професии бяха засегнати от мерките срещу епидемията и ограниченията на стопанския живот, техните представители получиха парични компенсации от държавните бюджети. Някои засегнати получаваха суми, съответстващи на загубената печалба, други – по-ниски, а трети – по-високи отколкото са ги ощетили ограниченията. С течение на времето паричните помощи се насочиха не само към пряко засегнатите, но и към всички домакинства, вкл. към тези, незасегнати финансово от епидемията. Примерите включват поголовните парични трансфери към всички домакинства в САЩ или COVID добавките към пенсиите в България. Реакциите на повечето държави бяха сходни, а помощите за раздвижване на икономиката се финансираха напр. с парични резерви и бюджетни излишъци, но най-често чрез заеми. Наливането на пари във всяка икономика, без тя да е съразмерно пораснала, създава свръхпредлагане на пари. Несъразмерно растящото парично обращение води до растящи цени, за да възстанови равновесието между търсене и предлагане. Инфлацията в следствие на държавните помощи, прекрачили размера на преките щети от епидемията, е закономерна. За нея способства и досегашната политика на ниски лихви, насърчаващи взимането на заеми и вливащи допълнителни средства в паричния оборот. Сега общества, имащи общо повече валутни единици, се борят да купят неща, от които има по-малко.

Сред отрицателните ефекти на инфлацията са обезценяването на спестяванията. Така човек може да купи все по-малко с парите си. Освен това при рязката инфлация производителите нямат интерес да продават стоките си веднага, знаейки, че в бъдеще ще бъдат по-скъпи. При свръхинфлация замяната на каквото и да било срещу пари става неизгодна и може да доведе до срив на паричната икономика. Същевременно дефлацията (или поскъпването на парите) също крие своите рискове. Един потребител не би купил нещо с паричната си заплата или спестяванията си, знаейки, че в бъдеще би могъл да купи повече със същата сума. Това задържа потреблението и съответно спира предлагането на нови стоки и услуги, коствайки накрая работни места и данъчни приходи за правителството. Повечето финансови институции препоръчват инфлация от 2% – достатъчна, за да мотивира хората да разменят парите си срещу стоки и услуги, задвижвайки растящатата икономика, но и достатъчно ниска, за да не създава страх от стопански срив. След последната финансова криза едва сега Европейският съюз достига, но и бързо превишава тази граница, отменяйки предишния проблем на твърде продължителната твърде ниска (почти нулева) инфлация.

В действителност сегашната инфлация от около 5% в Европейския съюз не е опасно висока и може да бъде овладяна с правилна държавна политика, с възстановяване на веригите за доставки и с догонване на търсенето от предлагането на енергийния пазар. Сегашният ръст на инфлацията е предизвикан основно от глобални тенденции, които не са под влиянието на българската икономика или местните политически решения. Същевременно българската политика носи отговорност за прехвърлянето на пари към домакинствата, което може да бъде по-добре премислено, спомагайки за овладяването на инфлацията и ефектите ѝ.

Изборна задача

Изборна задача

“Магаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат.”

Б. Б.

Приликите с реални лица, институции и събития са въображаеми.

Няколко черни капки се разляха по порцелановата чинийка. Ръката му трепереше, когато повдигна кафето, за да отпие. Имаше още поне половин час до срещата и той чакаше в едно кафене в глухата пресечка зад булеварда. Първо беше избрал да чака на ъгъла срещу сградата, но се уплаши да не би да го наблюдават. Затова се беше преместил тук.

Повечето хора не знаят с какво се занимава Държавната комисия по национална сигурност. Затова той беше дълбоко смутен, когато получи покана за разговор именно от нея. В такива моменти всеки започва да прехвърля наум многобройни спомени, в които му се привиждат всевъзможни престъпления, които е извършил. Колкото и да се стараеше да успокои нервите си, това не му се удаваше. Той не знаеше защо са го привикали.

След няколко минути, които му се сториха по-дълги от век, той плати и от страх да не закъснее се упъти към входа на Комисията. Пред сградата неохотно провери часа и почака малко на студа, за да не подранява прекалено. Накрая влезе, премина охраната и стигна до показания му офис. Там го поканиха любезно и той влезе в мрачна голяма стая, обилно претрупана с декоративни растения, задъхващи се зад дръпнатите щори. Един мъж с очила бавно изхлузи корема си измежду стола и бюрото, стана и му подаде ръка.

– Здравейте, господин Константинов. Благодаря, че дойдохте. Сядайте! – и посочи към креслото срещу бюрото.

Господин Константинов седна и усети как започва да се поти под палтото си, което не посмя да съблече. След като измънка “здравейте”, тъй събра смелост да попита:

– Защо съм тук?

Най-сетне щеше да получи отговор. Скри ръцете си, които отново трепереха, под бюрото и се взря в събеседника си. Той се окашля и започна разговора.

– Следите ли политиката?

– Да, разбира се… Аз съм нещо като политик.

– Тогава знаете, че с ниската избирателна активност всеки глас има все по-голяма власт да промени,… не, да провали курса на държавата?

– Да, за съжаление…

– Тогава слушайте. Ще ви разкажа нещо, което още не знаете. На влизане подписахте един лист, че ще мълчите за това, което чуете тук. Ако не мълчите, ще ви стъжним живота.

Господин Константинов преглътна и кимна. Другият продължи:

– Демокрацията не е създадена за народ от тъпаци. В първите демокрации тъпаците просто не са гласували и всичко е било добре. При нас се случва точно обратното и експериментчето с демокрацията се проваля. Крайно време е да се намери решение и ние го намерихме.

– Какво имате предвид?…

– Не ме прекъсвайте! Решението вече са го измислили – трябва да ограничим гласуването на тъпаците. Без техните гласове страната ще изглежда по друг начин. Това няма да стане бързо, но идните избори след няколко месеца са отлична възможност да започнем.

– Ще ограничите правото на глас за изборите?!…

– Тихо, бе! Не. На тези избори ще направим друго. Според вас как да отсеем глупавите хора?

– Ами… Нека поне не гласуват тези, незавършили гимназия. И аз винаги съм си мислел за това!

– Глупости! Пълно е с хора с дипломи, които си сричат името и едвам пишат. Дипломите вече не значат нищо – дотам сме я докарали!

– Има нещо такова за съжаление. А тестове по интелигентност?

– Знаете ли колко ще струва да тестваме всички и къде ще ги гоним!? Те на матурите не отиват, а камо ли на тест за интелигентност. Обмисляхме го, но намерихме по-сигурен начин. Всичко ще стане на изборите, безплатно за нас.

Агентът с очилата млъкна с изпитателен поглед, но господин Константинов не искаше да каже нищо – чакаше с нетърпение прозрението. Тогава агентът се почеса по корема и продължи. 

– Искаме да се кандидатирате с програма, която ние ще ви дадем. Тя ще е пълна с невъзможни, абсурдни твърдения и очевидни лъжи, на които никой здравомислещ човек не вярва. Ще ви дадем и средства за мащабна реклама, така че програмата да стигне до всички. Нямайте грижи. След това ще следим внимателно кой гласува за вас…

– Но вотът е таен – възрази господин Константинов, – как ще разберете кои са тези хора?

– За следващите избори планираме и нова изборна система – ще можем електронно да проследим кой за кого е гласувал. Не берете грижа за това… Вече е подготвена и промяна в Закона, с която дадени граждани да могат да се лишават от право на глас. Гласувалите за вас идиоти няма да могат повече да развалят демокрацията ни занапред.

Господин Константинов остана озадачен. Той винаги беше смятал, че не е правилно всеки да гласува и да определя бъдещето на всички, включително и неговото. Не всеки има достатъчно ум, за да разбира как е устроено обществото. И все пак… Това, което предлагаше Комисията, беше чудовищно. Всъщност беше изненадващо, че такъв план се оказваше не просто приложим, а и отдавна подготвян от самата държава. 

Преди да осмисли идеята, той се разтревожи за ефекта, който такава кампания щеше да има върху образа му сред приятелите и семейството му. Много щяха да го намразят, а из цялата страна дори съвсем непознати щяха да злословят срещу него. Понечи да пита:

– А ако откажа?

– Ще ви стъжним живота. Повярвайте ми, имаме нашите способи да го направим. Проучихме профила ви и с вас операцията има най-голям шанс да успее. Вашето политическо движенийце и без това няма какво да губи. И ще повторя – не може да кажете на никого, че програмата ви е измама. Ако някой се усъмни в това и без да сте му казали, също ви чакат проблеми. Сега тръгвайте, по-късно ще ви изпратим подробностите.

Беше обяд. Докато господин Константинов излизаше, чу как агентът се обади на някого и заповеднически предложи къде да се нахранят. Чак на излизане от сградата избранникът прозря какво се беше случило. Бяха му съобщили, че пред него стои може би най-важният шанс в живота му. Но шанс за какво?…

+++

Комисията не беше излъгала. Изпрати подробни инструкции за воденето на политическа кампания, както и описание на самата програма, с която движението на господин Константинов трябваше да издири и прелъсти недостойните за участие в демокрацията. Още щом един мним куриер мълчаливо му остави обемен вързоп с документи, той се зае да ги прелисти. След като ги прочете веднъж, той се ужаси. Препрочете ги и това само засили страха му. Стори му се невъзможно да накара някого да повярва в тях. А ако не успееше, Комисията щеше да хвърли вината върху него.

Програмата разказваше за тайни конспирации, целящи поробването на страната. Разкриваше неминуеми външни планове за грабеж на националните съкровища. Обясняваше, че болестите не съществуват, а са само лъжа на здравните корпорации с цел печалба. Доказваше, че злонамерени властелини поставят в народа чипове и променят техните гени. Изобличаваше самолетите, пръскащи отрова, за да намалят населението. Предлагаше създаването на лагери, в които да се заключват противници на държавата. Обвиняваше досегашните обществени ценности в упадък. Изискваше нови войни. Описваше нови съюзи с чужди тирани. Обещаваше щедро повече, отколкото дори въображението можеше да поиска. 

По уречения в инструкциите начин господин Константинов сподели опасенията си с Комисията и я помоли да смекчи програмата. Отговорът дойде безотложно с кратко отрицание и обосновка – трябва пълна сигурност, че гласувалият за програмата наистина е неспособен на здрава мисъл. Иначе Законът би минал по-трудно.

За щастие господин Константинов успя да убеди няколко души искрено да се заемат с кампанията и дори да повярват в съдържанието ѝ. Те се трудеха с истински хъс, търсейки неуморно още последователи. Комисията не беше излъгала и за друго. Движението получи неограничени средства да разпространява идеите си. Не след дълго плакати, телевизионни предавания и онлайн реклами погребаха ежедневието под убедителната си натрапчивост. Всеки обикновен човек чу, видя и разбра какво казваше програмата. 

Естествено, много ѝ се смееха, но това далеч не бяха всички. Като добър оратор, господин Константинов обикаляше страната и държеше пламенни речи в защита на доводите си. Откри, че човешкият разум може да облече всяко твърдение в маска от логика. Все повече хора се вслушваха, медиите му даваха трибуна дори безплатно, а с течение на времето той ставаше все по-убедителен. Мнозина произнасяха името му с благоговение и безрезервна вяра. За семейства от всякакъв произход, професия и образование, той стана лъч надежда, макар и бъдейки само мираж.

За жалост много верни другари, които имаше и ценеше още от детството си, го бяха напуснали с презрение, клатейки глава. Съвестта го гризеше, спеше зле и се оказваше обграден с все повече неразумни фанатици, които всъщност презираше. Най го болеше, когато между другото успяваше да убеди някой близък във фалшивата си правота. Всекидневно превръщаше свои уж разумни приятели, роднини и съседи в безумци, съзнавайки с болезнена яснота, че в неговите отношения с тях път назад нямаше.

В денят на изборите господин Константинов се събуди късно. Отвори прозореца и тръпките от мразовития вятър навън го разведриха. Отиде в банята и щедро насапуниса лицето си, за да се избръсне. После дълго избира ризата, която да облече. Разхлабваше и завързваше наново вратовръзката си неколкократно, докато остана доволен от възела. Знаеше, че медиите ще го очакват, когато подава гласа си. Наметна връхната си дреха, заключи вратата зад себе си и излезе на улицата.

Само след няколко крачки до него изскърца спираща черна кола. Стъклото и се свали и през него му махна Агентът с очилата. Недвусмисленият жест го накара да влезе и колата потегли. Пътниците не отговориха на плахото му “добро утро” и всички се возеха безгласно, докато колата не спря пред сградата на Комисията. Едва когато Агентът настани с поглед госта си в креслото пред бюрото и затвори вратата зад тях, тайнственият служител на реда произнесе силно и натъртено:

– Добра работа! Дяволски добра работа! – подсмихвайки се от удоволствие. 

Коженото кресло изскърца, когато господин Константинов се размърда в него. Той понечи да отговори, но беше спрян от нов изблик на Агента:

– Как да не ви благодари човек! Гледах ви лично всеки ден по телевизията – ако не знаех какво говорите, щях днес със сигурност да гласувам за вас! Нашите експерти следят всички пунктове за гласуване, ще хванем всеки, който е повярвал на глупостите ви!

Господин Константинов се смути и първо се срещна с дилема – да признае ли угризенията си, че нарочно е завличал в конспирацията съвсем нормални хора, които не заслужават да губят правото си на глас? Преди да вземе решение, домакинът му продължи: 

– Обсъдихме и молбата ви да смекчим програмата, но трябваше да я отхвърлим. Сигурно е било трудно за вас да разказвате всичко това, но не е било напразно. Вижте – подготвяхме програмата в течение на месеци. Свързахме се с най-изявените учени, икономисти и тайни служби по света, за да я създадем. Платихме на всички прескъпо, за да ни предоставят твърдения, които не само със сигурност са грешни, но и могат да се разпознаят като такива от всеки здравомислещ човек. Благодарение на показанията и приноса на всички тези експерти можем да използваме резултата от изборите като доказателство за промяната в Закона, която отдавна ни трябва. Поне няколко Нобелови лауреати ще се закълнат, че всеки, гласувал за вас, трябва да е клиничен идиот!

Агентът се беше задъхал от монолога си. За да се успокои, той замълча, отвори със замах едно чекмедже и извади от него кутия бонбони. Измърмори няколко пъти, докато се опитваше неуспешно да разкъса целофана ѝ с нокти. Накрая успя, отвори кутията, отлепи няколко парчета шоколад от подложката им и ги лапна наведнъж. Дъвчейки, той предложи и на господин Константинов, повече с жест, отколкото с думи, и побутна кутията с няколко пръста към него.

През това време господин Константинов преживяваше вътрешна борба, от която очите му незабележимо се бяха просълзили. Съвестта му се пробуди отново и той съжали за всички приятели, чието доверие беше предал и беше загубил завинаги. Опита и да се успокои – в крайна сметка просто беше изпълнил поставената задача в служба на демокрацията. 

За да потисне напливащите чувства, той посегна към бонбоните в кутията. Пръстите му трепереха, а бонбонът, навярно полуразтопявал се в чекмеджето във всеки слънчев ден, не излизаше от подложката си. Той я натисна отдолу, освободи бонбона и го взе в пръстите си, изцапани с шоколад. Преди да го изяде видя как Агентът припряно погледна часовника си и извика въодушевено:

– Излизат първите резултати! Сега ще видим колко сме хванали – може дори да сте влезли в парламента. Тогава обещавам каквото изкарате там да остане за вас!

Извади от друго чекмедже дистанционно и включи широкия телевизор в ъгъла. Във вечерния сумрак на стаята екранът светна с движещи се картини и разни числа. Двамата мъже ги разгледаха, първо невиждайки, докато очите им различиха цифрите, а ушите им разбраха за какво говореха репортерите. Агентът се облегна дълбоко назад в стола си с отворена уста, в която още прозираше шоколадът. Господин Константинов стана и се прегърби над телевизора с недоумяващо изражение. Движението му беше спечелило.

И. Л., 29-ти декември 2021, Беклемето