• LinkedIn
• Telegram

Въпроси около приемането на еврото в България

Договорът за влизане на България в Европейския съюз предвижда замяната на българския лев с общоевропейската валута евро, когато страната изпълни критериите за това. Приемането на еврото, очаквано през 2024, предизвиква различни притеснения относно последствията на този акт за икономиката.

Губи ли България независимостта си?

Във финансовата си политика всяка страна има два основни вида независимост – данъчна и парична. Данъчната се изразява в свободното определяне на различните данъчните ставки, а паричната – в свободата за влияние на обменния курс между собствената валута и други такива. България запазва данъчната си независимост при влизането си в Европейския съюз и приемането на еврото няма да промени това. Същевременно България вече се отказва от паричната си независимост през 1997, когато обвързва курса на лева с този на немската марка.

Ще поскъпне ли животът заради еврото?

Никой не би могъл да даде сигурна прогноза за бъдещето – както предвиждащите поскъпване, така и отричащите го. Същевременно има исторически данни от още няколко бивши социалистически страни, приели еврото, от които Словакия с 5,4 млн. население е най-сходна по размер с България. Словакия приема еврото на 1 януари 2009 и в краткосрочен план от 2008 до 2009 цените там се вдигат малко повече, отколкото в съседна Чехия – с 1,4% срещу 0,5% според Евростат. Същевременно поскъпването се изравнява още до 2010, а в дългосрочен план до 2022 общото поскъпване вече е само 38,6% в Словакия и 45,2% в Чехия. Случаи със спекула и злонамерено увеличаване на цените при превалутирането са престъпление и биха били преследвани от органите на реда. Гражданите също носят отговорност за докладването им.

Ако еврото е добро, защо Чехия, Полша и Унгария не го приемат?

Чехия, Полша и Унгария имат валути със свободен обменен курс, на който те могат да влияят, тоест да водят независима парична политика. Една от основните ползи е поддържането на изкуствено нисък курс за способстване на износа, изгоден в чужбина заради по-евтината местна валута. Рисковете се крият в по-високата инфлация, тоест поскъпване, като и трите държави са в челото на класацията за 2022 – на годишна база 15,3% в Унгария, 14,8% в Чехия и 13,2% в Полша при 12,1% в Словакия или средно 9,2% в ЕС. Макар собствената парична политика да помага на въпросните държави в икономическото им развитие, тя вече не присъства като възможност в България и сравнението е неуместно, тъй като левът има фиксиран курс. Настрана от няколкото европейските държави, засега неприели еврото, най-големите членове на ЕС като Германия, Франция и Италия го използват успешно още от 1998 насам.

Защо да не запазим лева без фиксиран курс?

Запазването на лева и отмяната на фиксирания му курс може да подпомогне българската икономика при внимателно управление. Същевременно то отключва и риск от хиперинфлация при невнимателно такова. По този начин инфлацията в България прехвърля 1000% на годишна база през 1997, практически обезценявайки лева и налагайки въвеждането на фиксиран курс. Докато механизмите за извличане на ползи от независима парична политика са налице, прилагането ѝ е въпрос на дългосрочно доверие в трайните способности на българската власт въпреки смени на правителства за десетилетия напред. Без такова доверие опитът е обречен.

Какво ще се промени, щом курсът на лева вече е вързан за еврото?

Приемането на еврото не би довело до никакви радикални промени в българската икономика – нито положителни, нито отрицателни. Очаква се все пак еврото да намали разходите за финансови транзакции и обмен на валута, както и в дългосрочен план да привлече малко повече туристи и инвеститори. Членството на България в еврозоната би засилило и контрола върху финансовата ѝ система, за да се избегнат рискове за други членки при криминално или безотговорно поведение. Доколкото договорът за членство в ЕС задължава България да приеме общата европейска валута, това е логична стъпка за евроинтеграцията на страната.

Трябва ли да има референдум за отлагане на приемането на еврото?

Референдумите помагат мнозинството да изяви мнението си, но трябва да са запазени за въпроси, по които повечето хора имат нужните познания за информиран избор. При увереност в компетенцията на населението, референдумът не би трябвало да е проблем. При съмнения за липса на нужните знания у масовия избирател обаче той може да даде поле за манипулации.

Файл за хартиен носител

Ако искате да използвате текста в удобен формат за разпечатване като конспект, листовка или онлайн четене – свалете долния файл.