Дисекция на дезинформацията
През последните дни много хора масово споделят в социалните мрежи следните 10 опорни точки, оправдаващи руското нападение срещу Украйна. Те описват различни събития, уж доказващи мними украински посегателства срещу българите, загатвайки, че Русия наказва Украйна справедливо. Не е ясно дали въпросният пасаж започва пътя си от „Сдружение на русофилите в България“, но това е сред първите места, където се появява. От началото на войната то се насажда под формата на спам в постове, коментари и съобщения, понякога от явни (платени или не) проруски тролове, понякога от явни ботове, а понякога и от заблудени хора, за които звучи правдоподобно.
Твърденията в пасажа са трудни за проверка, тъй като се отнасят до случки в друга държава по време на безредици преди доста години, без да са посочени източници. Без достатъчно време, умения за търсене на данни онлайн и разбиране на руски и украински, проверката е обречена. Тук ще видите разбор на първото твърдение:
Българинът инж. Иван Милев – жив изгорял в Одеса на 2 май 2014 деятел на българската общественост
Събитията в Одеса през 2014
През зимата на 2013-14 г., украинският президент Виктор Янукович се отмята от сближаването на Украйна с Европейския съюз под руски натиск. Това отприщва масови протести в Киев и други градове, вкл. в Одеса. Местната управа в Одеса се барикадира, а през февруари 2014 изпраща свои сили да потушат протестите със сила. Опитът се проваля, а правителството на Янукович бяга в Русия.
В Одеса живеят много рускоговорящи, които създават и проруско крило като противници на протеста. През март, след бягството на президента в Русия, стотици демонстриращи с руски знамена неуспешно опитват да завземат новата местна управа с цел Одеса да стане автономна република по подобие на Крим. През март и април има серия от сблъсъци между проруски и проукраински групи, като заявената цел на проруските е отделянето на Одеса и съседните области в независима от Украйна федерация по подобието на Донецк и Луганск. Стига се до насилие и жертви, а сблъсъците се ожесточават.
На 2-ри май 2014 г. голямо проукраинско шествие на футболни агитки, обикновени граждани и малък дял десни украински националисти минава по улиците на Одеса, издигайки лозунги Украйна да остане обединена. В социалните мрежи проруски групи се организират да разбият украинското шествие. То е нападнато от по-малка проруска тълпа, която носи бухалки, както и някои хладни и огнестрелни оръжия. Отзвукът от това нападение онлайн събира на помощ повече украински поддръжници, които изтласкват нападателите към Дома на профсъюзите в центъра на града, където те намират убежище.
От покрива на сградата проруската група стреля по обграждащите я демонстранти и хвърля коктейли Молотов. Обсадителите отвръщат, хвърляйки камъни, както и собствени коктейли Молотов по зданието. Не след дълго Домът на профсъюзите се запалва, като е възможно пожарът да започва от вътрешен инцидент, тъй като огънят тръгва от сравнително високия трети етаж. Пожарната пристига с голямо закъснение, а старата историческа сграда изгаря. 42 души умират в пожара, като повечето от хората вътре все пак се спасяват.
Списък на жертвите
Скоро след трагедията се появява списък на жертвите на пожара, от който са публикувани няколко версии. В една от версиите присъства името Іван Мільов – роден през 1980 г. Тъй като няколко тела са овъглени до неознаваемост, а въпросното име не е във всички списъци, се появява съмнение дали не е включен по грешка или дори умишлено. Въпреки това може да се приеме, че въпросното лице е загинало в пожара заедно с още 41 души като част от проруските сили в сблъсъка, укрили се в Дома на профсъюзите след първоначалното си неуспешно нападение върху проукраинското шествие.
За Иван Мильов има съвсем оскъдни сведения онлайн, като всички идват от посмъртни публикации в рускоезичната преса. Те потвърждават възрастта му (33 г.) и го описват като роден в Одеса и неин жител, с предци, живели там от четири поколения. Син на архитект (по име също Иван) и педагожка, той учи до 1997 г. в средно училище N80, а след това завършва през 2001 г. политехническия университет на Одеса. Работи като инженер в местен авиационен завод, не е женен, няма деца. Непосредствено преди събитията от 2-ри май 2014 г. казва на брат си, че отива „да защитава Одеса“. Тялото му в последствие е косвено разпознато, вкл. с ДНК анализ. Никъде биографията на жертвата не споменава, че Иван Мильов е от български произход.
Образът на мнимия българин Иван Милев
Украинският правопис на Іван Мільов се превръща в Иван Милëв на руски, какъвто е езикът на много от публикациите за случилото се в Одеса. На руски буквата ë, четяща се като ьо, рядко се изписва с двете си точки, освен ако не трябва да се избегне двусмисленост (напр. при всë и все – всичко и всички). Така името на жертвата у рускоезичните медии се изписва като Иван Милев.
Сравнително известният поет с гагаузки произход Иван Николаевич Милев е роден през 1948 г. в Молдовската автономна област Гагаузия и живее там. Гагаузите в Молдова напускат Османската империя преди векове от територията на днешна България и още носят много следи на българската култура като част от бесарабските българи. Поради сходството в имената първоначално се появяват сведения, че той е загинал в пожара, но те се опровергават лесно и категорично от последващите публикации.
Същевременно в друга украинска област – Запорожие, живее друг Іван Дмитрович Мілєв, основал там местно българско дружество „Кирил и Методий“ през 2000 г. За популяризирането на българския фолклор през 2006 г. получава наградата „Човек на годината“ от Асоциацията на Българите в Украйна. В Запорожка област има голяма българска общност на т. нар. таврийски българи. Най-вероятно Іван Дмитрович Мілєв е роден там през 1942 г. и настрана от другата си дейност се е кандидатирал неуспешно за депутат в Украйна през 2002 г. от сега забранената партия „Руський блок“. Той също няма отношение към събитията в Одеса, а за него липсват допълнителни сведения. Възможно е и кандидат-депутатът със същото име да е друго лице.
Иван Милев, председател на Запорожкото градско българско дружество «Св. Св. Кирил и Методий», гр. Запорожие
За многогодишна активна родолюбива дейност, за голям принос във възраждането и развитието на българските традиции и обичаи и за популяризиране на българския фолклор в Запорожка област
Из обосновката за наградата на Асоциацията на българите в Украйна през 2006
Сред публикациите на опорните точки онлайн се появяват подробни допълнения към образа на „изгорения жив българин“ Иван Милев. Съществува и цяла страница за него в Уикипедия. В нея се твърди, че той е известен бесарабски българин от региона, виден общественик, основал българско дружество и борещ се за българската култура. Макар името при опростения руски правопис да съвпада, останалите качества са приписани от биографиите на съименниците му – прочутия гагаузки поет от Бесарабия и запорожкия обществен деятел. Българин с името Иван Милев, отговарящ на описанието, няма връзка с одеската трагедия от 2014 г., а мнимото му описание се възползва от това, че други статии споменават същото име, но относно дела на други хора.
Послепис
Българската държава към момента на пожара не споменава за никакви загинали българи, а списъкът на починалите не се появява в основните българските медии. Едва ли някой през 2014 г. решава, че етнически българин е намерил смъртта си от ръката на украинските протестиращи, тъй като за това няма причини. Името Иван Милев, начело на списъка с опорни точки, изплува чак в контекста на войната в Украйна от последната седмица, като за него спешно са подготвени обстойни материали. Подготовката на лъжата е впечатляваща. Списъкът с опорни точки е създаден предварително с трудно проверими, но лесни за вярване нарочни изопачения на истината, които да повлияят на общественото мнение в България. За жалост дори съвестна бърза проверка в онлайн източници би показала, че действително някой си Иван Милев е загинал в пожар в Одеса и че действително има етнически българин с това име.
Най-добрите лъжи съдържат капка истина и лъжата за изгорелия българин е такава. Проверката на всички опорни точки би отнела дълго време, но вероятно много от тях са съставени по подобен начин. Изглежда противно да се споделят обвинения за нечия чужда смърт, обвити в измислици, но това е същността на дезинформацията. За борбата с нея има само един вечен съвет – мислете!
И. Л., 2-ри март 2022
Източници (за линкове кликнете върху заглавията)
Facebook: Сдружение на русофилите в България (постът, изброяващ опорните точки, започващи със смъртта на Иван Милев)
Wikipedia: 2014 Odessa clashes (описание на събитията в Одеса на английски с множество разностранни източници)
Униiан: Стали відомі імена 42 загиблих в Одесі 2 травня – ЗМІ (списък на жертвите в Одеса на украински)
Думская: Одесская трагедия: стали известны имена 47 из 48 погибших во время беспорядков 2 мая (спикът на жертвите в Одеса на руски)
Подумай: Биография на Иван Мильов (на руски)
Думская: Родственники погибшего на Куликовом поле авиастроителя: «Он не из Гагаузии, он одессит в четвертом поколении» (опровержение, че Иван Мильов е гагауз, на руски)
Таймер: Трагедия 2 мая: имена и судьбы (биография на Иван Мильов и интервю с брат му, на руски)
Официальный сайт города Вулканешты: Гагаузский писатель Иван Милев просит неравнодушных людей о помощи (биография на гагаузкия писател Иван Милев от Молдова, на руски)
Асоциация на българите в Украйна: Човек на годината – 2006 (описание на наградата „Човек на годината“ за Иван Милев от Запорожие, на български)
Опендатабот: ЗБМТ „КИРИЛА І МЕТОДІЯ“ (регистрация на българското дружество в Запорожие с основател Иван Милев, на украински)
ПолитХаб: Мілєв Іван Дмитрович (кандидатурата на Иван Милев за депутат през 2002, на украински)
Уикипедия: Иван Милев (общественик) (създадената наскоро страница за мнимия Иван Милев, смесваща източници и представяща неистини, на български)
Землевеж 