План Б за климата

Климатичните промени винаги са съпътствали историята на Земята още отпреди да я опитават хора. След хилядолетия на беззащитно съществуване с увеличаването на броя и мощта си Homo sapiens започва да влияе на климата с дейността си. Разбира се, това влияние е микроскопично в сравнение с Ледниковите епохи от близкото геологично минало или трансформацията на химичния състав на въздуха от далечното, но се проявява по-бързо. Макар и малки, предизвиканите от човека промени могат да доведат до големи трудности за неговия живот в някои местности с крехка екосистема. Затова повечето страни, вкл. тези в Европа, се опитват да намалят влиянието си върху климата.

Климатичните промени, за които е виновен човекът, зависят от отделянето на парникови газове в атмосферата. Това са главно въглероден двуокис и метан, които се изхвърлят от промишлеността, горенето на въглеводороди (напр. бензин) или от безбройните животни в селското стопанство. Допълнителна причина е обезлесяването и разрушаването на подводните хабитати, тъй като фотосинтезиращите организми иначе биха пречиствали въздуха донякъде. Парниковите газове задържат слънчевата топлина, която се отразява от земната повъхност, постепенно затопляйки атмосферата.

Европейският съюз си е поставил за цел да намали отделянето на парникови газове с 55% до 2030 г. и напълно да спре отделянето им до 2050 г. Докато средната световна температура вече се е увеличила с 1,2°С от началото на Индустриалната революция, изпълняването на тези цели би ограничило затоплянето до само 1,5°С. Борбата с парниковите газове зависи от изчезването на всички превозни средства и машини, работещи на въглеводороди – напр. повечето съвременни автомобили, кораби и самолети, както и електроцентралите, работещи на въглища, нефтени продукти или газ. Броят животни в хранителната промишленост ще трябва силно да се намали, възпрепятствайки честата употреба на месо, тъй като храносмилането им отделя големи количества метан. Разработката на нови технологии за улавяне на парниковите газове преди да са навлезли в атмосферата или след това може да реши част от проблема. Накратко – почти всичко в съвременния живот трябва рязко и скоро да се промени.

Глобалното затопляне може да доведе и вече води до горещи вълни (които предизвикват пожари), разтапяне на полярните ледници (което би покачило морското равнище), пресъхване на реки и езера в някои региони (което би довело до срив на водоснабдяването и земеделието там) и екстремни климатични явления (които носят разрушения и наводнения). Много живи организми, вкл. използвани от човека, ще изчезнат от естествената си среда, а други ще се появят на нови места. Покачването на морското равнище и пресъхването на някои водоеми ще доведе до масова миграция към други части на света, вероятно съврзана с насилие и глад. Горещите вълни и бурите ще доведат до сезонни скокове в смъртните случаи и унищожаване на частна собственост и жизненоважна инфраструктура. Още ред свързани причини и следствия са добре проучени последствия от създаващата се ситуация.

Макар ефектите на климатичните промени за природата и обществото да са добре известни, засега няма изгледи постигането на климатичните цели да се случи в поставените срокове. Скорошно проучване от Enel показва, че с досегашното темпо Европа ще постигне поставените си за 2030 цели едва през 2051 г. Преди няколко години The Climate Action Tracker определя, че със сегашните политики до 2100 г. средната световна температура ще се е увеличила с 3,7°С – много над поставените цели и с катастрофални последици. С оглед на скорошните инициативи тази прогноза се променя на около 3°С – все пак катастрофален резултат. През последното десетилетие употребата на нефтени продукти се увеличава с развитието на нови пазари, като увечиличение се очаква и в следващите години, а нови централи на въглища продължават да бъдат строени.

Докато някои страни постепенно преминават към възобновяеми енергийни източници, макар и твърде бавно, други тепърва започват пътя си на изгряващи индустриални сили. Освен това климатичните промени са в резултат на изхвърляните парникови газове през целия период от 18. век насам. Европа и САЩ са отговорни за около половината от общото им количество за времето досега, като днешното им благосъстояние се дължи до голяма степен на усилената употреба на евтини и замърсяващи изкопаеми горива. Забрана за използването им спрямо тепърва развиващи се икономики ги поставя в несправедливо положение и вероятно не може да се приложи. Макар нови технологии и закони да могат да ускорят „зеления преход“ в Европа, нови индустриални държави в Африка или Азия могат да го забавят в световен мащаб.

Засега по всичко изглежда, че светът няма да постигне климатичните си цели за преполовяване на вредните емисии след осем години или за пълното им ликвидиране до 2050 г. Това трябва да доведе до две еднакво логични заключения – увеличаване на усилията и обмисляне на план Б, ако усилията се провалят. Засега в обществения дебат липсва стратегия какво да предприеме световната общност, ако гъстонаселени региони се превърнат в пустини, крайбрежните градове потънат, а всяко лято дори на север температурите се задържат над 40 градуса. Въпреки че план А да е ясен и предпочитан, предвид крехкото му бъдеще е безотговорно да се пренебрегват твърде вероятните алтернативи.

Макар глобалното затопляне да е постепенен процес, подготвянето за ефектите му също не би станало мигновено. Ако човечеството иска да има план Б, то трябва да започне работа по него още сега. Настрана от техническите решения като напр. поставянето на охладителни системи в жилищата, създаването на повече сенки в градовете и развитието на пожарната безопастност в горите, има чисто морални решения, от които зависи посоката на бъдещата работа по този план. По тях е нужен дългосрочен консенсус, за да започне подготовката за прилагането им. Кризата би предизвикала невиждани миграционни вълни към области с по-умерен климат като напр. Европа. Трябва ли те да бъдат спирани или настанявани? От това решение зависи дали години наред трябва да се строят стени или жилища. Друга, още по дългосрочна възможност би била облагородяването на арктическите зони в слабонаселени региони като Сибир, Канада или дори Антарктида, към които да се поеме транспортът на мигрантите.

Градовете на морското равнище, които биха пострадали от покачването на нивото му, биха могли да се преместят навътре в сушата, но това би траело дълго време. Могат да се оградят и с високи диги, чийто строеж също би бил продължителен и скъп. При бъдещите пустини е възможно прокопаването на дълбоки кладенци или строеж на системи за кондензацията на морска вода за домакинствата, индустрията и земеделието – проекти, отнемащи години. Дори страни, които ще останат сравнително незасегнати от климатичните промени, зависят от международните вериги за доставки, които неминуемо ще бъдат нарушени. Тези страни могат да работят в посока или към икономическа независимост, връщайки производства на територията си, или към установяването на външни икономически „колонии“, които да са подсигурени технически срещу очакваните катаклизми.

Крайно невероятно е климатичните промени да направят Земята необитаема в обозримото бъдеще. Дори в наши дни човешки общности живеят в екстремни климатични условия – в Сахара, по екватора или близо до полюсите. Не бива да се подценява обаче възможността обществен хаос да доведе до срив на цивилизацията в съвременния междусвързан свят. Историята познава примери, напр. през Бронзовата епоха, когато сложни общества загиват от естествени климатични промени, масова миграция и смут в придвижването на хора и стоки. При наследниците на Агамемнон и Одисей в ахейска Гърция всички градове са били разрушени, а писмеността е била безвъзвратно забравена за векове след подобни катаклизми през 12 в. пр. н. е. Наличието на оръжия за масово унищожаване и жизнената зависимостта на огромни населения от внос на храни и суровини правят такъв хаос много по-опасен. Достатъчно е човек да се замисли, че населението на големите европейски градове би измирало от глад сред невероятно улично насилие, ако супермаркетите не се зареждат с нови продукти за няколко седмици.

Би трябвало всички искрено да се надяват, че климатичните промени ще могат да бъдат озаптени. Не бива и човек да преувеличава ефекта им. Въпреки това следствията от него имат същинския потенциал да застрашат човешката цивилизация в днешния ѝ облик. За всяко от тях има приемливо решение, което обаче изисква дълга подготовка. Избягването на такива планове прилича на ученик, който си казва, че има още време до изпита, докато то постепенно свършва. План Б за климата е нужен, преди да сме представени пред свършения факт, че план А се е провалил.