Инфлация (и дефлация)

Инфлацията представлява общо покачване на цените и понижаване на покупателната сила на парите.

През есента на 2021 г. за пръв път от навечерието на кризата през 2008 г. в Европейския съюз се появи значителна инфлация. В последните години, вкл. в първата година на епидемията от COVID-19, инфлацията в повечето европейски държави беше ниска, като цените понякога дори се понижаваха. Разбира се, всяка година различни страни изпитват висока инфлация по различни причини, а най-често се дават за пример Венецуела, Русия и Турция. В някои случаи високата инфлация е била предизвикана от лоша вътрешна политика, в други – от влиянието на световните пазари, а често – и от двете. Сегашната повсеместна инфлация е резултат както от много световни фактори, засягащи всички държави, така и от техните реакции срещу епидемията от COVID-19, сравнително сходни у различните правителства.

Инфлацията променя стойността на парите спрямо стоки и услуги, които могат да бъдат купени с тях. Доколкото такива покупко-продажби представляват една своебразна замяна, цената зависи от размера на търсенето и предлагането. Ако от нещо се предлага по-малко, отколкото се търси – цената му скача. Същевременно разширяването на достъпа до нещо – било то стоки или пари, увеличава предлагането му и съответно сваля относителната му стойност. Ако със същата сума след време може да се купят по-малко стоки и услуги, се говори за инфлация. Ако може да се купи повече, т.е. парите са станали по-скъпи, се говори за дефлация.

Ограниченията в стопанския живот на много страни заради епидемията нарушиха веригите за доставки в един взаимно свързан свят, където за повечето сложни продукти се изискват суровини и части, идващи от ред други места. Ограниченията в пътуванията и траспорта, ключови за пресичането на заразата, попречиха на тези суровини и части да достигнат точките, където се произвеждат крайните продукти. Трудностите в осигуряването на доставки и първоначалният страх от намалено търсене заради предвижданата масова безработица убедиха някои производители да намалят капацитета си. В действителност търсенето на повечето стоки и услуги се запази почти непокътнато в средносрочен план, но предлагането на тези стоки и услуги беше намаляло. Неравновесието между търсенето и предлагането доведе до покачване на цените на предлаганото в световен мащаб.

Тъй като производството на стоки зависи от достъпа до енергия и енергийни суровини, нейните борсови стойности влияят на развитието на всички цени. Паническият, но кратък спад в търсенето и в производството в началото на 2020 г. довете съответно до спад в търсенето на енергия. Затворените заводи, спрелите коли и самолети и празните офиси не харчат гориво и електричество. По-малкото търсене доведе до рязък спад в цените на енергията и до намаляване на дейността на компаниите, добиващи свързаните с нея ресурси. Последвалото бързо възстановяване на произвоството и икономиката, особено в Китай, овладял рано епидемията, доведе до ново високо търсене на енергия, което не можеше да бъде задоволено достатъчно бързо, което на свой ред породи скок в цените. Студената зима на 2020 покачи нуждата от отопление, безветреното лято на 2021 ограничи производството на електричество от възобновяеми източници, а високите летни температури увеличиха разхода за охлаждане. Така порасналото търсене без съразмерен растеж на предлагането доведе до по-високи цени на енергията, като ръстът изглеждаше особено голям заради снижението в предходната година. По-скъпо гориво означава повече разходи за транспорт, докато суровините и частите достигнат заводите, както и докато продуктите достигнат магазините. Същевременно по-скъпото гориво и електричество означават по-високи производствени разходи, предали се по веригата до цените на крайните потребителски стоки.

Тъй като ред професии бяха засегнати от мерките срещу епидемията и ограниченията на стопанския живот, техните представители получиха парични компенсации от държавните бюджети. Някои засегнати получаваха суми, съответстващи на загубената печалба, други – по-ниски, а трети – по-високи отколкото са ги ощетили ограниченията. С течение на времето паричните помощи се насочиха не само към пряко засегнатите, но и към всички домакинства, вкл. към тези, незасегнати финансово от епидемията. Примерите включват поголовните парични трансфери към всички домакинства в САЩ или COVID добавките към пенсиите в България. Реакциите на повечето държави бяха сходни, а помощите за раздвижване на икономиката се финансираха напр. с парични резерви и бюджетни излишъци, но най-често чрез заеми. Наливането на пари във всяка икономика, без тя да е съразмерно пораснала, създава свръхпредлагане на пари. Несъразмерно растящото парично обращение води до растящи цени, за да възстанови равновесието между търсене и предлагане. Инфлацията в следствие на държавните помощи, прекрачили размера на преките щети от епидемията, е закономерна. За нея способства и досегашната политика на ниски лихви, насърчаващи взимането на заеми и вливащи допълнителни средства в паричния оборот. Сега общества, имащи общо повече валутни единици, се борят да купят неща, от които има по-малко.

Сред отрицателните ефекти на инфлацията са обезценяването на спестяванията. Така човек може да купи все по-малко с парите си. Освен това при рязката инфлация производителите нямат интерес да продават стоките си веднага, знаейки, че в бъдеще ще бъдат по-скъпи. При свръхинфлация замяната на каквото и да било срещу пари става неизгодна и може да доведе до срив на паричната икономика. Същевременно дефлацията (или поскъпването на парите) също крие своите рискове. Един потребител не би купил нещо с паричната си заплата или спестяванията си, знаейки, че в бъдеще би могъл да купи повече със същата сума. Това задържа потреблението и съответно спира предлагането на нови стоки и услуги, коствайки накрая работни места и данъчни приходи за правителството. Повечето финансови институции препоръчват инфлация от 2% – достатъчна, за да мотивира хората да разменят парите си срещу стоки и услуги, задвижвайки растящатата икономика, но и достатъчно ниска, за да не създава страх от стопански срив. След последната финансова криза едва сега Европейският съюз достига, но и бързо превишава тази граница, отменяйки предишния проблем на твърде продължителната твърде ниска (почти нулева) инфлация.

В действителност сегашната инфлация от около 5% в Европейския съюз не е опасно висока и може да бъде овладяна с правилна държавна политика, с възстановяване на веригите за доставки и с догонване на търсенето от предлагането на енергийния пазар. Сегашният ръст на инфлацията е предизвикан основно от глобални тенденции, които не са под влиянието на българската икономика или местните политически решения. Същевременно българската политика носи отговорност за прехвърлянето на пари към домакинствата, което може да бъде по-добре премислено, спомагайки за овладяването на инфлацията и ефектите ѝ.